Мрак

Бен нямаше гадже, със сигурност. Никой, включително той, не бе споменавал подобно нещо. Името дори не ми звучеше познато. На дъното на кутията имаше стари училищни годишници още от 1975 година, когато Бен беше тръгнал на училище, до 1990 година, когато Даян за пръв път ме отпрати.

Отворих годишника за учебната 1984–85 година и разгледах класа на Бен. Нямаше Диондра, но имаше снимка на Бен, от която ме заболя: прегърбени рамене, дълга коса и риза с копчета на яката, която той обличаше по специален повод. Представих си го у дома, как се издокарва в деня на снимката, как се упражнява да се усмихва пред огледалото. През септември 1984 година все още носеше ризите, които мама му купуваше, а през януари вече беше гневно чернокосо момче, обвинено в убийство. Прегледах класовете на по-големите от Бен и от време на време се сепвах, щом попаднех на някоя Даяна или Дайна, но Диондра нямаше. После погледнах и по-горния клас и точно щях да се откажа, когато я намерих, Диондра Уърцингър. Отвратително име и аз плъзнах пръст по редицата с очакването да попадна на някоя бъдеща домакиня, грубовата и мустаката девойка. Обаче вместо това се натъкнах на хубаво момиче с окръглени бузи и водопад от тъмни къдрици. Имаше дребни черти, които пресилваше с тежък грим, но дори на снимката се открояваше от останалите. Имаше нещо в тъмните й хлътнали очи, някакво предизвикателство, а устните й бяха леко разтворени и разкриваха острите й кучешки зъбки.

Измъкнах годишника от предишната година — там я нямаше. Измъкнах годишника от следващата година — там също я нямаше.