Черните банкери

— Та това е?… — смая се Турецки.

— Ами да, Василиев от МВР. За заслугите си генералът получи от банка „Ресурс“ разкошен апартамент. И то фактически безплатно, цената по-скоро е символична. Само да бяхте видели апартаментите! Блясък! В банята е толкова красиво, че можеш цял ден да стоиш там и да не поискаш да излезеш. И всичко в една тоналност. Впечатлява, нали? Много хора получиха апартаменти от банката: депутатите Бартенев и Сорокин, прессекретарят на президента Шорин, за когото споменах одеве. Впрочем не мога да си спомня всичките. Аз бях момче за всичко. Но някои неща говореха и пред мен.

На подиума се мяркаха лица, ръце, прибори, крака на момичета. Грязнов и Турецки се стараеха да засекат познати в целия този вертеп.

— Ето, вижте, станаха, не са много, десетина души, сега ще отидат в сауната — каза весело Пихтин, сякаш отново преживяваше миналото. — Тук записът свършва. По-нататък съм монтирал парче от друга касета.

— И колко често се организираха при вас такива посещения на банята? — попита Турецки.

— Всеки петък можеше да се отмаря от трудовата седмица, плюс всеки празник — тогава почивката е най-свято нещо. Можеше да се организира купон в банята по случай рождения ден на шефа или в чест на важен гост. В неделен ден обикновено отиваха на нечия вила извън града, играеха на чист въздух, малко пийваха и хапваха. С една дума, стараеха се да живеят разумно — отговори Пихтин и в гласа му прозвуча носталгия, която неумело криеше, но тя избиваше и в изражението, и в тона му.

— Сауната, сауната… — произнесе Грязнов, наблюдавайки как полуголите момичета посрещат гостите, увиват се около телата им, помагат им да се разсъблекат.

В движенията на тези жрици имаше толкова изящество и красота, сякаш свещенодействаха, докато разкопчаваха сака, ризи и панталони. Движенията им бяха бавни и плавни, направо сексуална лирика.

— Ето го пак Козлов — каза Пихтин. — А с него е Кирочка, имаше една такава мацка, можеше да съблазни всеки мъж. Зодия риби, изплъзва ти се, сякаш е тук и я няма. Винаги съм й се любувал.

— По време на процеса също ли присъствахте? — попита усмихнато Грязнов.

— Не. Моята работа беше да проверя колко е прясна рибата и женските тела и да си ходя. След това да прибера материала. Познавах всичките момичета, постоянно им звънях, за да ги поканя на поредната вечер. Например Кирочка я държах специално за Козлов.

— Ами имената на госпожиците измислени ли бяха или истински? — поинтересува се Грязнов.

— Мисля, че измислени. Ето тази девица, която се увива около Василиев, се казва Йоланта, онази, която се сваля на Долгальов — е Ади. Той и фирмата нарече в нейна чест. Нали е хубава? — Пихтин погледна възхитено към екрана.

— Мирослав Шайбаков! Гледай, и той ли е тук? — изрече учудено Турецки.

— Той е идвал само три пъти, Козлов го беше поканил за нещо — обясни Пихтин.