Братя по оръжие [bg]

— Боже мой, господин капитан, къде бяхте? — извика той и сграбчи Галени за раменете. После се опомни и отдаде чест.

— Отсъствието ми не беше доброволно, уверявам ви. — Капитанът подръпна едното си ухо, премигна и прокара ръка по брадата си, очевидно трогнат от радостното вълнение на Иван. — По-късно ще ви обясня подробно. А сега, лейтенант Воркосиган? Може би е време да изненадаме, хм, другия ви роднина.

Иван погледна Майлс.

— Значи са те пуснали, така ли? — След което внимателно се вгледа в лицето му и ахна. — Майлс…

Майлс се усмихна и му даде знак да се отдалечат от хипнотизирания часови.

— Когато арестуваме другия лейтенант Воркосиган, ще разбереш всичко. Между другото, къде е той?

Иван сви устни.

— Майлс… да ме побъркаш ли искаш? Хич не е смешно…

— Нищо подобно. Аз не съм човекът, с когото си живял в една стая през последните четири дни. Аз бях с капитан Галени. Една комарска революционна група се опита да ти пробута самозванец. Мой клонинг. Само не ми казвай, че не си забелязал нищо!

— Ами… — засрамено започна Иван, — през последните дни наистина ми се стори малко, хм, странен.

Ели замислено кимна. Явно съчувстваше на смущението му.

— В какъв смисъл? — попита Майлс.

— Ами… Виждал съм те побъркан. Виждал съм те и потиснат. Но никога не съм те виждал… е, безразличен.

— И въпреки това не си заподозрял нищо, така ли? Толкова ли приличаше на мен?

— А, първата нощ доста се зачудих!

— И какво? — извика Майлс. Искаше му се да го оскубе.

— И реших, че не е възможно. В края на краищата преди няколко дни самият ти измисли оная история с клонинга.

— Сега ще ти демонстрирам удивителната си прозорливост. Къде е той?

— Ами, тъкмо затова се изненадах, че те виждам.

Галени стоеше със скръстени ръце, опрял брадичка върху дланта си. Устните му едва забележимо помръдваха — навярно броеше до десет.

— Защо, Иване? — попита той накрая.

— Боже мой, още не е заминал за Бараяр, нали? — настойчиво попита Майлс. — Трябва да го спрем…

— Не, не — отвърна Ворпатрил. — В полицията е. Затова всички в посолството сме толкова развълнувани.

— Къде е? — изръмжа Майлс и сграбчи Иван за реверите със здравата си ръка.

— Успокой се, нали това се опитвам да ти обясня! — Ворпатрил погледна побелелия му юмрук. — Да, така е по-добре. Преди два часа пристигна полиция и те арестува… него де. Хм, всъщност не го арестува, но имаха заповед, забраняваща ти да напускаш града. Ти… той изпадна в паника, защото това означаваше, че ще изпусне кораба си. Между другото, довечера заминаваш. Отведоха те на разпит, за да се уверят, че имат достатъчно улики, за да ти предявят официално обвинение.

— Какво обвинение? Какви ги приказваш, Иване?

— Е, тъкмо затова всичко е толкова объркано. Подозират те в заговор за извършване на убийство. По-точно, че си наел онези двама главорези, които миналата седмица се опитаха да убият адмирал Нейсмит на космодрума.