Братя по оръжие [bg]

— Не, не, не! — извика Майлс. — Не, не, не! — Скочи от леглото и грабна стъкленицата. Студената течност оплиска ръцете му. Втурна се бос в коридора. Болничната нощница се разтвори на гърба му. Някъде наоколо трябваше да има тела — това бе Имперската военна болница. Внезапно си спомни къде е оставил такъв труп.

Отвори някаква врата и се озова в бойната спускателна совалка на Дагула IV. Люкът зееше отворен и навън се виждаха черни облаци, разкъсвани от жълти мълнии. Совалката се наклони и ранените мъже и жени в овъглени бойни униформи на „Дендарии“ закрещяха и запроклинаха. Все още стиснал стъкленицата, Майлс се втурна към отворения люк и скочи навън.

Ту летеше, ту падаше. Покрай него префуча плачеща жена, която протегна ръце за помощ, но той не можеше да пусне стъкленицата. Жената се размаза на земята.

В следващия миг затъна до колене в гъста черна кал. Трупът и главата на лейтенант Мурка лежаха на бойното поле, където ги беше оставил. Със студени, треперещи ръце той извади мозъка от стъкленицата и се опита да го напъха през отрязаната с плазмена мълния шия. Пихтиестата материя упорито отказваше да се подчини.

— Той и без това няма лице — отбеляза главата на лейтенант Мурка. — Ще изглежда адски грозно в моето тяло, с щръкнал отгоре мозък.

— Млъкни, труп, нямаш право на глас — изръмжа Майлс. Хлъзгавият мозък се изплъзна от пръстите му и цопна в калта. Той го вдигна и несръчно се помъчи да го почисти в ръкава на адмиралската си униформа, но грубата тъкан жулеше набръчканата повърхност. Майлс позаглади разкъсванията с надеждата, че никой няма да забележи, и продължи да се опитва да напъха мозъка в шията…

Клепачите му рязко се отвориха. Дъхът му секна. Трепереше и бе подгизнал от пот. Лампата изгаряше очите му от тавана на килията, под гърба си усещаше твърдата пейка.

— Слава Богу! — въздъхна той.

Галени загрижено стоеше до него и се подпираше с една ръка на стената.

— Добре ли си?

Майлс мъчително преглътна и си пое дъх.

— Знаеш ли, когато е сънувал кошмар, човек се радва, че се е събудил дори тук.

И погали хладната пейка, за да се увери в материалността й. Другата му длан не откри шевове по челото му, макар че чувстваше главата си така, все едно го е оперирал самоук хирург. Майлс запремигва, стисна клепачи, отново погледна и с усилие се повдигна, на лакът. Лявата му ръка беше подута и болезнено пулсираше.

— Какво стана?

— Завършихме наравно. С единия страж взаимно се зашеметихме. За съжаление, бяха двама. Свестих се преди около час. Не зная колко време сме били в безсъзнание.

— Прекалено много. Обаче беше добър опит. Проклятие! — Той понечи да удари с болната си ръка по пейката, но се овладя навреме. — Жалко. Още малко и щеше да отстъпи.

— Кой, стражът ли? Изглеждаше тъкмо обратното.

— Не, моят клонинг. Моят брат. — Връхлетяха го спомени от кошмара му и той потръпна. — Хлъзгаво създание. Струва ми се, че се бои да не свърши в стъкленица.