Братя по оръжие [bg]

— Ще ви зашеметим, ще ви натоварим на автолета и ще ви хвърлим във водата над южното крайбрежие — отсечено отвърна стражът. — Ако тежестите, за които ви завържем, се откачат и морето ви изхвърли на брега, аутопсията ще покаже само, че сте се удавили.

— Да де, така ще ви е по-лесно — каза Майлс. Ако не грешеше, тези мъже не бяха професионални убийци. И все пак за всяко нещо си имаше пръв път. Близката колона не бе достатъчно широка, за да спре зашеметителна мълния. Тезгяхът с инструменти до отсрещната стена изглеждаше по-подходящ… мускулите на краката му болезнено се напрегнаха…

— И Палача на Комар най-после ще си получи заслуженото — каза стражът с тържественото лице. — Непряко. — И повдигна зашеметителя си.

— Чакайте! — извика Майлс.

— Какво да чакаме?

Майлс отчаяно се чудеше какво да им отговори, когато вратата на гаража ненадейно се отвори.

— Мен! — извика Ели Куин. — Не мърдайте!

Покрай нея префуча патрул на „Дендарии“. Докато стражът се обръщаше, за да стреля, един от наемниците го свали на земята. Вторият комарец изпадна в паника и се хвърли към асансьора. Затичалият се след него войник го настигна и за секунди го просна по лице с ръце на гърба.

Ели се приближи до Майлс и Галени и извади от ухото си аудиосензор.

— Мили Боже, Майлс, не можах да повярвам, че чувам твоя глас. Как го направи?

Той хвана ръцете й и ги целуна. Може би щеше да е по-подходящо да отдаде чест, но адреналинът продължаваше да кънти в ушите му и това бе първата му реакция. А и не носеше униформа.

— Ели, ти си гениална! Трябваше да се сетя, че клонингът няма да те заблуди!

Тя го погледна и едва не отскочи.

— Какъв клонинг?

— Как какъв клонинг? Нали затова си тук? Той се е издал и ти си дошла да ме спасиш… нали?

— От какво да те спася? Майлс, преди седмица ти ми нареди да открия капитан Галени, спомняш ли си?

— А — рече той. — Да. Точно така.

— И ние го открихме. Цяла нощ чакахме в този квартал, за да засечем неговите гласови честоти, за да можем да уведомим местните власти. Те не обичат фалшивите тревоги. Но онова, което накрая регистрираха сензорите ни, предполагаше, че е по-добре да не чакаме полицията, затова рискувахме — представях си как арестуват всички ни за влизане с взлом…

До тях се приближи сержант от „Дендарии“ и отдаде чест.

— По дяволите, господин адмирал, как го направихте? — И без да изчака отговор, продължи нататък със скенер в ръка.

— Само за да открием, че ти си ни изпреварил.

— Хм, в известен смисъл, да… — Майлс заразтрива пулсиращото си чело. Галени се почесваше по брадата и мълчаливо слушаше.

— Спомняш ли си оная история с инсценираното отвличане отпреди три-четири дни, когато исках да проникна в опозицията и да открия кои са и какви са целите им?

— Да…

— Е — Майлс дълбоко си пое дъх, — получи се. Поздравления. Ти току-що превърна един абсолютен провал в невероятен разузнавателен успех. Благодаря ти, командир Куин. Между другото, човекът, с когото излезе от оная изоставена къща, не бях аз.