Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— Имам бизнес среща в Сан Антонио — излъга Жан-Люк. — Но ще се върна довечера. През това време искам да си починеш.
— Ще ми липсваш.
Той погали косата й.
— И ти на мен.
Жан-Люк проникна в ума й с лекота и я усети да потреперва от студеното присъствие на съзнанието му. Спи, моя любов!
Хедър въздъхна бавно и очите й се затвориха.
— Спи ми се — прошепна тя.
— Знам. — Той я положи нежно на дивана. Сложи възглавници под главата й, след това грабна едно плетено одеяло от близкия фотьойл и я зави. Целуна челото й. — Сладки сънища, cherie.
Устата й се изви в усмивка и след това потъна в дълбок сън.
Жан-Люк изгаси лампите и се оттегли към самотното си легло в мазето.
Понеделник премина спокойно и Хедър беше благодарна за това. Спа до късно сутринта, когато Фиделия и Бетани слязоха в кухнята и я откриха на дивана. След кратка закуска, тя се зае с обажданията, касаещи къщата й. Информира детската градина, че Бетани няма да я посещава поне една седмица. Надяваше се, че тази бъркотия с Луи няма да продължи по-дълго. Макар че нямаше нищо против връзката й с Жан-Люк да продължи повече, дори месеци. Или година. Той беше прекрасна комбинация от сексапил и нежност. Нямаше търпение да го види отново тази вечер.
Свали няколко играчки долу и когато Бетани вече си играеше доволно, тя помоли Пиер да я пусне в дизайнерското студио. Попита за кода на алармата, обяснявайки, че постоянно ще влиза и излиза. Охранителят само се усмихна и свали надолу стопера на вратата, за да я придържа леко отворена.
Скоро Хедър забрави за мистериозния алармен код, погълната от работа. Реши да преправи бялата рокля от изложбената зала. Домъкна манекена в студиото и го постави до работната маса. След това откри друг, който можеше да се използва за по-голям размер дрехи и го постави до първия. Преди и след. Размер нула и размер дванадесети.
Прегледа рафтовете покрай стената, търсейки подходящия плат. Имаше толкова много възхитителни материи, че скоро напълни масата с десетина топа.
Под спираловидното стълбище откри рафтове с офис консумативи. Избра си един голям скицник и няколко молива на Prismacolor. Прекара следващите няколко часа в скициране. След това се върна обратно в кухнята за обяд.
Фил и Пиер се присъединиха към тях за по хотдог. Пиер ги разсмя, като настоя да наричат обяда му „ле хотдог“. Най-накрая се появи и Алберто. Явно беше стоял буден до късно вечерта и после си беше отспал. Погледна подозрително към обяда им.
Хедър забеляза как пуловерът му с висока яка скрива белезите по врата му. Тя се спогледа с Фиделия.
Бавачката се ухили.
— Ще се свариш в този пуловер, muchacho. Днес температурата ще достигне тридесет и шест градуса.
— Искаш ли нещо за обяд? — попита Хедър.
Той потръпна.
— Ще отида в града, за да хапна. Немската пекарна на улица Мейн е доста добра.
— О, да. — Хедър знаеше мястото, за което говореше, тъй като беше единствената немска фурна там. — Финкел правят най-добрият ябълков щрудел в Тексас.
— Vraimenf! — Пиер подаде на Алберто ключовете за колата и двадесет доларова банкнота. — Непременно да донесеш по един щрудел за всички, d’accord13!
— Не съм момче за всичко — изръмжа Алберто. — Но добре. Ciao.
Той грабна ключовете и парите, и тръгна.
— Благодаря ти — усмихна се Хедър на Пиер.
Той сви рамене.
— Изпитвам носталгия. В Париж имаме сладкарници навсякъде. Там правят най-вкусния хляб и сладкиши. Липсват ми.
— Звучи чудесно — въздъхна Хедър. — Винаги съм искала да видя Париж. Чух, че плъховете там са много специални.
Пиер я погледна ужасено и изломоти:
— Париж е най-красивият град в света. Ще кажа на Жан-Люк да те доведе. Майка ми ще ти сготви най-доброто coq au vin, което си яла някога.
— Навита.
Тя се върна към работата си с повдигнат дух. След час скициране, чу Алберто да влиза в студиото.
— Щруделът е в кухнята — той погледна плата на масата й. — Харесваш цветовете.
— Да.
Той заобиколи масата, оглеждайки работата й.
— Аз предпочитам черните и неутрални цветове, по-изискани са.
— Аха.
Това явно означаваше, че тя не е толкова изискана.
Той сбърчи нос, когато видя манекена, който Хедър бе преправила до дванадесети размер.
— Това е твърде голямо за висша мода.
— Не се стремя към нещо чак толкова изискано. Искам да създам нещо, което ще изглежда добре върху някой като мен.
13
Наистина (фр. ез.). — Б.пр.