Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Той я гледаше спокойно.
— Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш, Симон.
— Извинявам се, че ви прекъсвам — обади се Роби от отворената врата.
— Роби, трябва да танцуваш с мен — настоя Симон.
— Друг път, девойче. Трябва да говоря с Жан-Люк.
Жан-Люк се поклони леко.
— Лека нощ, дами.
Те се изнизаха през вратата, цупейки се.
— Хайде по леглата, за да се наспите и да сте красиви — каза Роби и се дръпна встрани, за да минат. — Нали знаете, че няма да станете по-млади?!
Симон го изгледа кръвнишки, но той само се засмя.
Жан-Люк се присъедини към него до вратата.
— Голям си чаровник.
— Да — кимна Роби. — Гордея се с това.
Усмивката му помръкна и гласът му се сниши.
— Хванах г-жа Уестфийлд да слуша музиката през вратата на мазето.
— О… — Жан-Люк усети как ритъмът на сърцето му се ускорява само при мисълта за нея. Той тръгна надолу по коридора. — Станала е рано.
— Да. Също и подозрителна, както се опасявахме. Сега е в кухнята. Върнах й чантата.
— Разбирам. — Имаха малко време преди изгрева на слънцето да ги принуди да изпаднат в мъртвешкия си сън. — Ще се опитам да разсея някои от подозренията й.
— Добре — Роби го придружи нагоре по стълбите. — Постигнахме известен напредък тази вечер. Поставихме шест камери отвън.
— Добре.
Но нямаше напредък в търсенето на Луи. Претърсването на изоставените сгради не доведе до никъде. Жан-Люк отвори вратата към коридора на партера.
— Ще огледам още веднъж преди охраната да се смени. — Роби тръгна към офиса на охранителите. — До утре.
— Лека нощ — Жан-Люк влезе в кухнята и се спря до дивана. — Хедър?
Тя се показа от пералното помещение.
— Жан-Люк! Н-не очаквах да те видя — възкликна и забърза към кухнята. — Тъкмо слагах някои неща за пране.
Хедър избягваше погледа му и прибра влажната си къдрава коса зад ушите. После се засуети с един молив и тефтерче до чантата си върху плота. Изглеждаше нервна и му стана неприятно, че вече не се чувства комфортно в негово присъствие.
— Списък ли правиш? — попита той.
— Да. — Тя посочи към килера. — Тази сутрин го намерих зареден с всевъзможни неща и оценявам жеста, но все още има някои, които липсват. Например имаме спагети, но не и доматен сос.
Жан-Люк нямаше идея какво е спагети, но се довери на думите й.
— Пиер или Фил ще ти донесат това, от което се нуждаеш.
— Предполагам. — Тя почука с молива по плота. — Явно ще съм затворена тук, докато проблема с Луи се реши.
— Така е най-добре. Не искам да рискувам безопасността ти.
Хедър се намръщи.
— Ще имам нужда от обезмаслено мляко — допълни тя списъка. — Трябва да следя всяка калория.
— Хедър… — Той постави ръката си върху нейната, за да я накара да спре да нервничи. — Мисля, че си красива такава, каквато си.
Тя затвори очи за кратко с измъчен вид.
— Трябва да знам — погледна го умолително. — Как донесе играчките на Бетани тук?
Въпросът беше нещо повече от молба за обяснение, осъзна Жан-Люк. Искаше той да е честен с нея. Желаеше да възвърне доверието си в него. Въпреки това не можеше да й каже цялата истина. Това щеше да я изплаши повече от всичко друго.
— Роби, Иън и Финиъс работиха заедно — започна той. — Имаше само един полицай, така че не беше трудно за Финиъс да отвлече вниманието му към задната част на къщата, докато другите се промъкнат отпред. — Той не спомена, че промъкването е станало чрез телепортиране.
Хедър прехапа долната си устна.
— Предполагам, че има смисъл. Как донесоха нещата тук?
— Разполагаха с достатъчно време, за да ги докарат, докато ние пазарувахме.
Тя кимна бавно.
— Сигурно са използвали пикапа ми.
Не го бяха сторили, но той не й възрази. Ръката му все още покриваше нейната и тя не се отдръпна. Жан-Люк издърпа молива от пръстите й.
— Напрегната си, усещам го. Прегърбваш раменете си.
— Разбира се, че съм напрегната. Маниакален убиец подпали къщата ми и иска да ме убие.
— Успокой се.
Той мина зад нея.
— Какво правиш? — тя погледна назад.
— Опитвам се да облекча напрежението. — Жан-Люк постави ръце на раменете й и нежно започна да масажира с пръсти мускулите около врата й.
— Искам да знаеш, че твоята и безопасността на дъщеря ти, са по-важни за мен от всичко друго.