Изпепеляване [bg]

— Забравих да направя нещо. Сигурна съм. — Тя го хвана заръката и го дръпна вътре, след това се завъртя. — Виждаш ли нещо, което не е наред?

— Не. — Каза го така, сякаш точно там беше проблемът.

Тери закрачи насам-натам.

— Гримирах се. Е, само фон дьо тен и червило. — Отказа се да си пипа очите, след като едва не се ослепи с четката на спиралата. — Обух чорапите, сложих си лак за коса, обеци…

Устата му се изви в крива усмивка.

— Успокой се. Това не е протокол за изключване на заподозрян.

— Това щеше да е фасулска работа. — Корт беше сложил любимия си афтършейв, който ухаеше на океански бриз и подправки. Тери започнала диша през устата си, така че да може да се концентрира, след което замръзна. — Парфюмът. — Трябваше да отиде до тоалетката. — Имам нужда от пет минути. Трябва да се съблека и тогава да се напръскам.

— Тери. — Той я хвана за ръката. — Нямаш нужда от него.

— Но Андре каза…

— Андре няма да седи до теб в църквата. — Един мускул на челюстта му потръпна. — А аз.

— Аха. — Да не би вчера да беше прекалила с парфюма? — Добре. — Тя взе чантичката си и провери дали оръжието й е вътре. — Да вървим!

Пътуването премина в мълчание. Тери знаеше колко разстроен бе Корт от убийството на Ашли и си позволи да не говори. Седеше мирно, за да не намачка костюма, и преговаряше наум всичко, което Андре й бе казал снощи.

— Гледай на входовете и изходите — рече Корт, когато спря на паркинга на църквата. — Пусни ме да вървя малко по-напред на излизане от службата.

— Само аз съм въоръжена — напомни му тя.

— Не, не си. — Той паркира и изключи двигателя. Тери проследи извивката на сакото му и видя издутината на кобура.

— Носиш го скрит? Откога?

— От 1995-а насам — каза той, като си сложи слънчеви очила. — Имам разрешително и знам как да го използвам.

Тери въздъхна.

— Добре, тогава няма да се наложи да те арестувам.

Поменът за Ашли Бушар се проведе в църквата „Света Екатерина“, построена през деветнайсети век в покрайнините на Гардън Дистрикт. Имаше безброй букети и венци, изпратени от всички краища на страната, затова старата църква миришеше на парник. Тери седна до Корт между неговите родители на един от предните редове и се загледа в родителите на Ашли, които се взираха покрусени в снимката на тяхната красива мъртва дъщеря, заобиколена от венец редки бели орхидеи.

Нямаше ковчег, както вече й беше казал Корт, тъй като бяха решили да направят погребението в тесен семеен кръг.

Няколко души прочетоха кратки похвални слова за младата жена, включително Андре Моро. Фактът, че Ашли бе принадлежала към най-привилегированите кръгове на креолското общество, не се споменаваше. Вместо това приятелите й разказваха анекдоти за детските й лудории, за нейната любов към пътешествията и житейските радости, за нейната щедрост и доброта.