Изворът [bg]

Именно Алва Скарет измисли кампанията срещу условията на живот в бедняшките квартали и срещу „хищните собственици“. Публикации на тази тема излизаха в „Банър“ в продължение на три седмици. Тези кампании бяха любими на Алва Скарет, защото привличаха читателите с човечността и социалните си поуки. Бяха подходящи за неделни притурки, илюстрирани с момичета, които скачат в някоя река, а полите им се повдигат доста над коленете. Тиражът се увеличаваше. Разобличените едри собственици, притежаващи цели квартали край „Ист Ривър“, изпаднаха в неловка ситуация. Тези „акули“ отказваха да продадат кварталите на безлична фирма за недвижима собственост, но в края на кампанията отстъпиха и ги продадоха. Никой не можеше да докаже, че фирмата за недвижима собственост е притежавана от компания, притежавана от Гейл Уайнънд.

Вестниците на Уайнънд имаха нужда от редовни кампании. Току-що бе завършила кампания за модерната авиация. В неделната притурка на „Списание за семейството“ имаше научни статии за историята на авиацията, илюстрирани с чертежи на летящи машини от Леонардо да Винчи, снимки на най-новия бомбардировач и рисунка на Икар, гърчещ се в алени пламъци, със синьо-зелено голо тяло, жълти восъчни крила и пурпурен дим. Имаше и рисунка на прокажена вещица с огнени очи и кристална топка, която през XI в. предсказала, че човекът ще полети, както и на прилепи, вампири и върколаци.

Организираха състезание по авиомоделизъм, открито за момчета под десетгодишна възраст, след като изпратят по пощата три абонамента за „Банър“. Гейл Уайнънд имаше лиценз за пилот и летя сам от Лос Анджелис до Ню Йорк, отбелязвайки континентален рекорд за скорост с малък самолет, построен специално за случая за сто хиляди долара. Беше направил малка грешка, изчислявайки как да стигне до Ню Йорк и се принуди да кацне на каменисто пасище; беше кацане, от което да ти настръхнат косите, но изпълнено безпогрешно; случайно в околността се оказаха цяла група фотографи от „Банър“. Гейл Уайнънд бе излязъл от самолета. Всеки ас в летенето би се разтреперил от преживяното. Гейл Уайнънд застана пред фотоапаратите. На ревера на пилотското му яке имаше изрядна гардения. Вдигна ръка за поздрав, с цигара между двата пръста, които не трепваха. Попитаха го какво е първото му желание след приземяването. Той отвърна, че иска да целуне най-хубавата жена сред присъстващите, избра най-старомодно облечената бабичка в множеството, наведе се и я целуна тържествено по челото, обяснявайки, че тя му напомня за майка му.