Изворът [bg]

— Е? — попита дрезгаво. — Какво търсиш тук отново?

— Искам да ти кажа нещо.

— Можеше да почака.

— Едва ли.

— Какво има?

— Отворих си кантора. Току-що подписах първия договор.

Камерън завъртя бастуна с връх забит в земята, стъблото описа широк кръг, а двете му ръце, поставени една върху друга, натискаха дръжката. Главата му бавно се клатеше в ритъм с движението. Остана така дълго време със затворени очи. След това погледна Роурк и каза:

— Добре де, не се фукай.

И добави:

— Помогни ми да седна.

Камерън произнесе за първи път това изречение. Сестра му и Роурк отдавна знаеха, че за него е оскърбление, ако някой се опита да му помогне да се придвижи.

Роурк го хвана под ръка и го заведе до една пейка. Камерън се втренчи в залеза и попита рязко:

— Какво? За кого? Колко?

Изслуша мълчаливо разказа на Роурк. Дълго разглежда скицата на пречупения картон, нанесена с молив върху акварела. След това зададе множество въпроси за камъка, стоманата, пътищата, строителните предприемачи, разходите. Не изказа нито поздравления, нито мнение.

Едва когато Роурк тръгна да си ходи, Камерън каза:

— Хауърд, като си отвориш кантората, направи снимки и ми ги донеси да ги видя.

Поклати глава, погледна виновно настрани и изруга.

— Започвам да изкуфявам. Забрави.

Роурк не каза нищо.

Дойде отново след три дни.

— Ставаш досаден — каза Камерън. Роурк му подаде един плик, без да продума. Камерън разгледа снимките на просторната необзаведена кантора, на широкия прозорец, на входната врата. Загледа се в снимката на входната врата.

— Доживях да я видя — каза най-после.

Остави снимката и добави:

— Не точно да я видя. Не по начина, по който исках, но доживях. Сигурно така ще изглеждат сенките от земния живот, които ще виждаме на онзи свят. Може би така ще виждам нещата отсега нататък. Уча се.

Взе снимката.

— Хауърд — каза, — погледни я.

Задържа я, за да я виждат и двамата.

— Надписът е кратък. Само „Хауърд Роурк, архитект“. Но той е като девизите, които мъжете са гравирали над входовете на своите замъци и са умирали за тях. Това е предизвикателство в лицето на нещо толкова необятно и зловещо, че цялата болка на земята — а знаеш ли колко много страдание има на земята? — цялата болка на земята избликва от това нещо, срещу което се изправяш. Не знам какво е, не знам защо се развихря срещу теб. Знам само, че ще се развихри. И знам, че ако отстояваш тези думи докрай, ще победиш, Хауърд, не само заради самия теб, но в името на нещо, което трябва да победи, което движи света… и никога не печели признание. То ще отмъсти за толкова много хора, които са паднали преди теб, които са страдали, както ще страдаш ти. Да те благослови Бог — или който и да е, който единствен ще види най-доброто, най-възвишеното за човешките сърца. Поел си по пътя към ада, Хауърд.