Изворът [bg]

— Чудесно — каза Доминик, щом той затвори телефона. — Уволнена ли съм?

Той тъжно поклати глава.

— Това ли искаш?

— Не непременно.

— Ще потуля нещата — измърмори той. — Няма да казвам на Гейл.

— Както желаеш. Не ме е грижа какво ще направиш.

— Слушай, Доминик, знам, няма да ти задавам въпроси — кажи ми само защо по дяволите все ги вършиш такива?

— Без никаква причина.

— Слушай, казаха ми за шикозната вечеря, на която си направила изказвания по същата тема. После отиваш и произнасяш подобна реч на радикално събрание.

— Но и едното, и другото е вярно, нали?

— О, несъмнено, но не трябваше ли да размениш аудиториите, пред които си ги казала?

— Не би имало никакъв смисъл.

— А имаше ли смисъл това, което направи?

— Не. Нямаше. Но се забавлявах.

— Не те разбирам, Доминик. Случвало се е и преди. Справяш се толкова добре, вършиш чудесна работа и точно когато си пред прага на истински успех, проваляш всичко. Защо?

— Може би точно по тази причина.

— Ще ми кажеш ли — като на приятел, защото те харесвам и не си ми безразлична — към какво всъщност се стремиш?

— Мисля, че е очевидно. Не се стремя към абсолютно нищо.

Той разтвори ръце и безпомощно сви рамене.

Тя се разсмя.

— Защо придоби толкова тъжен вид? Аз също те харесвам, Алва, и също не си ми безразличен. Дори обичам да си говорим, което е още по-добре. Сега седни спокойно и се отпусни, а аз ще ти предложа питие. Имаш нужда от едно питие, Алва.

Донесе му заскрежена чаша с кубчета лед, които звъннаха в тишината.

— Ти си сладко дете, Доминик — каза той.

— Разбира се. Точно така.

Тя седна на ръба на масата, опря длани зад гърба си, облегна се на изпънатите си ръце и бавно заклати крака. Каза:

— Знаеш ли, Алва, ужасно би било да имам работа, която наистина харесвам.

— И тая хубава! Как можа да измислиш подобна глупост! Какво искаш да кажеш?

— Точно това. Че би било ужасно да имам работа, която харесвам и се страхувам да загубя.

— Защо?

— Защото ще завися от теб — ти си чудесен, Алва, но не си от най-вдъхновяващите личности. Едва ли би било приятно човек да се свива от страх пред камшика в твоята ръка — не се възмущавай, ще е учтиво камшиче и затова ще е още по-грозно. Ще завися от нашия началник Гейл — той е голяма работа, сигурна съм, само че предпочитам никога да не го виждам.

— Защо говориш такива врели-некипели? Нали знаеш, че и Гейл, и аз сме готови на всичко за теб, а лично аз…

— Не е само заради това, Алва. Не е само заради теб. Ако намеря работа, проект, идея или човек, които са ми по вкуса, ще стана зависима от целия свят. Всяко нещо е обвързано с всичко останало. Толкова сме обвързани едни с други. Всички сме хванати в мрежа, мрежата дебне и едно-единствено желание е достатъчно, за да паднем в нея. Пожелаваш нещо и то става ценно за теб. Знаеш ли кой се готви да ти го изтръгне от ръцете? Няма как да знаеш, може да е толкова наблизо или толкова далеч, но има някой, който се готви да го стори и ти се боиш от всички. Свиваш се от страх, умоляваш и се съобразяваш с всички — стига само да ти позволят да го запазиш. И да внимаваш с кого да се съобразяваш.