Приливът на тайните [bg]

Разговорът ставаше все по-странен. „Защо Хенри Уитман се интересува от ваканцията ми? Дали не се опитва да се отърве от мен?“

— Всъщност не, не и тази година. Ще останем в Англия. Това абсурдно тържество, което Теди организира в Кингсмиър, изисква повече работа от срещата на Г-7.

— А, да — кимна Хенри. — Тържеството.

Вече всички в Уестминстър знаеха, че онзи чаровен негодник, съпругът на Алексия де Вер, подготвя пищно празненство по повод тристагодишния юбилей на фамилията Де Вер в Кингсмиър, известно като едно от най-изисканите имения в Англия. Всички известни имена в европейската политика щяха да присъстват, както и много други известни личности от развлекателния бранш и бизнеса. Щеше да бъде нещо като бала на Елтън Джон „С бяла връзка и тиара“, без вулгарната част.

— Ти ще присъстваш, доколкото знам? — попита Алексия.

— Разбира се.

— С Шарлот?

Хенри Уитман сключи вежди.

— Естествено с Шарлот. Не обичам да ходя сам по обществени мероприятия, Алексия.

— Да, разбира се.

Ето пак тази студенина.

— Ще се върнем от Сицилия малко преди това, но определено ще присъстваме.

След кратко неловко мълчание премиерът зададе няколко учтиви въпроса за предстоящото пътуване на Алексия и Кевин Ломакс до Париж. Като министър на икономиката Кевин също имаше заслуги за сделката с „Рено“, но всички знаеха, че успехът се дължи на Алексия.

— Как вървят нещата между вас двамата напоследък? — попита Хенри Уитман.

— Добре — излъга Алексия. — Нормално. — Всички знаеха, че Кевин Ломакс иска главата й на кол, затова тя се учуди на въпроса на Хенри.

— Не очакваш проблеми по време на пътуването?

— Не, господин премиер. Никакви засега.

— Хубаво.

Хенри Уитман се изправи, с което даде знак, че странният им разговор е приключил. Но когато Алексия стигна до вратата, той се обади зад нея:

— Има още нещо, което бих искал да те попитам.

Алексия спря.

— Да?

— За началника на охраната ти. Доволна ли си от него?

Алексия го погледна изненадано.

— От Едуард? Напълно. Фантастичен е.

— Хубаво. — Хенри Уитман се усмихна. — Чудесно.

— Защо питаш?

— О, просто така. Просто гледам на вътрешното министерство като на кораб влекач, това е всичко. Проверявам дали в трюмовете всичко е наред.

Алексия повдигна вежди.