Корабът на страха

Корбет се изправи, отиде до сандъка и извади картата, която внимателно беше изследвал. Потупа с нея по ръката си. Нямаше доказателства, само подозираше, но беше убеден, че картата не е истинска. Знаеше всеки таен шифър, използван в Европа, било от канцеларията на папата или тази на Филип Хубави от Франция. Рано или късно щеше да докаже старата поговорка от училище, че щом има задача, има и решение за нея. Въпрос е единствено на време то да се намери. Колкото до тази задача… Прибра в сандъка документа и се върна на писалището.

Корбет дочу тихото пеене на монашеския хор, който изпълняваше първите псалми на утринната молитва. Някои от стиховете привлякоха вниманието му: Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.[42]

— Надявам се да е така — прошепна Корбет. — Моля се да е така.

Изкуши се да слезе и да сподели с тях утехата на това свято място. Вместо това си обеща, че когато камбаните зазвънят за началото на литургията, той ще се присъедини към добрите братя, но дотогава щеше да се наложи да не затваря очи пред обкръжилото го зло.

Tertio: Деконте. Сър Рауф е бил със сигурност скъперник, таен поддръжник на пирати и капери, безскрупулен мъж, чиято единствена грижа е била колко пари ще спечели. Лейди Аделиша, младата му съпруга, го е мразела и той й е отвръщал със същото. Никак не е чудно, че е намерила утеха при Уендовър. Вероятно Деконте е бил и убиец, отговорен за смъртта на Стоункроп и заравянето му в запустялата градина. Имат ли тези събития обаче отношение към случилото се в съдбовния четвъртък следобед? Лейди Аделиша е тръгнала за града, придружена от Беренгария. Щом господарката й се е усамотила с Уендовър в стаята му, Беренгария е забързала обратно за своята среща със сър Рауф, който й е плащал щедро в сребро за някои специални услуги. Дали лейди Аделиша е знаела? Беше загатнала, че знае, като нарече Беренгария хубостница. Корбет си спомни уговорките, които му направиха впечатление на тръгване от Суитмийд предишната вечер. Лечлейд щеше да остане с лейди Аделиша, но Беренгария беше измърморила, че нещата й са в къщата на отец Уорфелд и засега щяла да остане там. Беренгария несъмнено беше много отракана, решена на всичко млада жена. В онзи ден срещата й със сър Рауф пропаднала и тя се върнала в Кентърбъри. Тогава пристигнал лекарят Дерош, който не успял да събуди сър Рауф, изчакал Лечлейд да слезе, след като грубо го събудил от пиянския му сън с хлопането си по вратата. Дерош изпратил за отец Уорфелд и разбили вратата на работната стая. Пристигнала лейди Аделиша, след нея дошъл Касълдийн. Заразпитвал я относно петната кръв по плаща й и изцапаните с кръв кърпи, открити в стаята й. Арестували я като извършител на убийството, но загадката не намирала разрешение. Как някой е успял да влезе в затворена стая, да разбие черепа на сър Рауф и после да се измъкне? Защо са липсвали следи от борба? Как убиецът — ако не е била лейди Аделиша, — се е качил до стаята й, за да хвърли окървавени кърпи на пода и да скрие други зад валчестите възглавници на леглото й? Как може някой да стори това, без да има ключ от стаята й? Имало е само два ключа, единият е бил у лейди Аделиша, а другият у сър Рауф. И при това Уорфелд и Дерош изрично потвърдиха, че когато са разбили вратите на стаите, безценната връзка с ключове е висяла на колана на сър Рауф. Дали е бил изработен и друг ключ? Корбет поклати глава. Тези ключалки не бяха обикновени, бяха работа на занаятчия и всеки опит да се изработи копие на ключовете им би предизвикал подозрение.