Още един скандал

Тя запристъпва нервно от крак на крак и си спомни онази нощ — и последната нощ, и всички нощи на самотен копнеж помежду им.

Върни се при мен.

Достатъчно наплашеният Макалистър я прецени отдалеч:

— Да, дори и ти не можеш си намериш оправдание. Да постъпиш така с един мъж — и то мъж, на когото си казала, че го обичаш!

Тя го беше обичала. А чувствата й същите ли бяха?

— Добре. Добре! — Мадлин разсече въздуха с ръка. — Казвай какво е станало с Джери.

Малкото й излизане от релси очевидно беше удовлетворило Макалистър, защото след един изпитателен поглед той продължи:

— Джери реши да си спечели състояние като брат си. Да го гледат със същия респект, като него, а и такова нещо би разведрило негово благородие от загубата ви. Негово благородие не узна за плановете на брат си, защото беше твърде зает с организацията на крайбрежната отбрана.

— Това със сигурност не е толкова изнурителна задача.

— Не била изнурителна… — Макалистър изпухтя възмутено. — Трепеше се денонощно, оглавяваше патрули и когато свършеше с тази работа… Той снижи глас, сякаш някой можеше да ги подслуша, когато в действителност гостите играеха на парада в библиотеката. — … превозвате с яхтата си мъже и жени през Ламанша, приходящи и изходящи, ако ме разбираш.

— Искаш да кажеш… че е помагал на бягащи емигранти и е превозвал шпиони във Франция? — Това обясняваше мускулите, които Гейбриъл бе натрупал — станало е, докато е вдигал платна и е пускал котва. Мъжете заякваха от подобен труд доста впечатляващо.

— Шшт. — Макалистър се огледа. — Не биваше да ти го казвам. Мътните да те вземат, ти си просто вбесяваща.

— Благодаря. Старая се.

— Отдава ти се лесно като дишането. — Той я изгледа яростно.

Мадлин познаваше такъв тип хора. Хора, на които не можеш да угодиш. Но не знаеше, че и тя е от тях. Беше положила много усилия да се превърне в херцогиня, популярна сред дребните благородници и обичана от прислугата. Очите й се свиха в цепки.

— Ти си мизогин — обърна се тя към Макалистър.

— Не съм! — Макалистър започна да се бие в гърдите. — Презвитерианец съм.

— Не. Искам да кажа… мизогин е човек, който не обича жените.

— Оу. — Той премисли това и челюстта му се размърда. — Е-е, как да не обичам жените — проснати по гръб и със затворена уста.

— Извинявай. Виждам грешката си. — Всяка от думите й беше пропита със сарказъм. — Сега давай за Джери… и Гейбриъл.

Макалистър се върна към разказа си.

— Гейбриъл вършеше цялата работа по крайбрежието и непрекъснато се притесняваше за тебе, дето пътуваше по чужбината в такова смутно време.

— Давай. — Тя скръсти ръце на гърдите си.

— И тогава някакъв мизерен негодник се докопа до Джери. Играли хазарт. Ограбил го до дупка. Ошушкал го.

Мадлин усети, че й се гади.

— Наследството от майка му?

— Което негово благородие толкова се измъчи да запази непокътнато. Горкият момък не посмял да се изправи пред брат си, присъединил се към екипажа на Нелсън. След Трафалгар го погребали в морето. Бог да дари покой на душата му.

Този весел, засмян младеж беше умрял без никога отново да види Гейбриъл. Мадлин закри уста с ръка и напразно се опита да удържи сълзите си.

Макалистър постави юмруци на кръста си и се изправи на палци, за да се изравни с нея.

— Да, плачи. Съобщиха на негово благородие, че Джери е загинал като герой. Още има кошмари.

Мадлин обърса мокрото си лице.

— Подлецът е бил Ръмбилоу.

— Позна. Брей, колко си умна. — Макалистър наблюдаваше мъката й със зловещо одобрение и й подаде голяма бяла кърпичка. — Сега знаеш. Махай се оттук. Отвличаш негово благородие от дълга му. Той дължи на брат си отмъщение. Джери може да почива в мир и без него, но негово благородие никога няма да се кротне преди Ръмбилоу да си получи заслуженото.

— Знам. Разбирам.

Върни се при мен.

— Баща ти няма да се появи. Докато си тук, вместо да разследва кроежите на Ръмбилоу, негово благородие ще прекара повече време в тревоги за сигурността ти. Ще занеса тиарата в спалнята ти веднага, щом той ми я даде. Тогава — бегом марш вкъщи. — Макалистър вдигна подноса, втренчи се в безпорядъка от чинии на него и за пръв път заговори с ужасяваща искреност. — Ръмбилоу е лош човек, ваша светлост, а това е подла измама.

— Бих могла да помагам на Гейбриъл. — Нямаше да го остави сам пред лицето на опасността.