Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Ти беше там, нали? Той печели ли? — Тя се приближи до Макалистър с огромни крачки. Той избърза назад рачешката, но беше твърде нисък и твърде стар и Мадлин лесно го приклещи към стената. — Ти знаеш как се играе пикет. Изгледите добри ли са?
— Да, добри са — косо я изгледа Макалистър.
Мадлин си отдъхна с ръка на сърцето. Разбира се, че Гейбриъл щеше да спечели. Какво беше казал? „Играя само за каузата, в която вярвам, и винаги играя за победа.“ Въпреки че тогава нямаше предвид картите. Говореше за нея.
„Върни се при мен.“
— Макар че хич не зная защо си хаби късмета за тебе и тиарата ти, когато ще му трябват за истинската игра — възмутено добави Макалистър.
Хрумна й, че Макалистър е наясно с всичко за плана на Гейбриъл да дискредитира Ръмбилоу. С хитрост или насила, но щеше да измъкне тази информация от него.
— Какво ще стане, ако загуби истинската игра? — тихо попита тя.
— Не знам. — Макалистър се загледа в ъгъла на стаята. Убедена, че лъже, Мадлин го притисна по-плътно към стената. По челото му избиха струйки пот.
— Знаеш, знаеш. Защо Гейбриъл е тук? Не разбирам подбудите му.
Очевидно бе засегнала оголен нерв, защото Макалистър бързо се стопи. Той постави подноса на ръба на масата и се намръщи.
— Не знаеш, а? Че как ще знаеш? Нищичко не вдяваш и никога не си разбирала.
Мадлин знаеше, че прислужникът не я харесва, но за пръв път се сблъскваше с толкова открита неприязън.
— Разкажи ми.
— Какво да ти кажа? Че негово благородие ще си отмъсти? Не, ваша светлост, няма такава вероятност. Никоя женска не може да си държи чавката затворена.
— Да си отмъсти? — Мадлин веднага се хвана за това. — За какво?
Макалистър погали небръснатата си брадичка и я измери с поглед.
— Да, може би ще ти го кажа. Не плана му, разбира се, ама заслужаваш да знаеш какво си причинила на семейството му.
— И какво съм причинила?
— Господарят не отиде ли от любов към теб да печели пари на карти?
— Не знам, заради мен ли е било?
Макалистър не обърна внимание на заядливия й тон.
— А ти не го ли заряза после, и той остана да скърби и да работи, и така хич не видя, че брат му е охлабил юздите?
На Мадлин й се щеше и на това да възрази, но след моментно колебание си затвори устата. Макалистър беше скъп на информация. Нека си говори.
— И къде беше ти, когато Джери се отчая, отиде във флота и там намери смъртта си?
— Джери се е отчаял? — Това изведнъж привлече вниманието й. — Джери! — Той беше такава весела душа, пълна противоположност на мрачния си брат.
— Аха, отчая се — бодро изрече Макалистър.
— Какво предизвика отчаянието на Джери? — Макалистър сякаш не я чу, дотолкова се беше вживял в обидата си.
— Оттогава негово благородие не е спрял да се обвинява и да търси виновника, и да му се заканва лошо, и да мисли как да го хване, но аз знам чия е вината. — Той я изгледа свирепо.
Искаше й се да сграбчи Макалистър като мръсно коте и да изтръгне от него истината.
— Какво е направил Джери?
Макалистър я посочи с пръст право в лицето.
— Тя е ваша, ваша добродетелна и нафукана светлост, и трябва много да ви е срам.
Тя сграбчи пръста му и го изви назад. Когато Макалистър започна да подскача от болка, тя отново попита:
— Какво е направил Джери? — Щом разбра, че е приковала вниманието му, тя го пусна, но остана да стърчи застрашително пред него. За нейна изненада Макалистър изглежда се почувства заплашен, защото спря да я укорява.
— Горкичкият. Знаете как Джери боготвореше негово благородие.
— Да, знам. — Джери боготвореше и нея и сега, когато беше научила за ненавременната му смърт, Мадлин изпитваше вина като тази на Гейбриъл, а според Макалистър очевидно имаше защо.
— Джери искаше да бъде като брат си, и когато Негово благородие си спечели състояние, момъкът забеляза как хората започнаха да го уважават. — Макалистър видя изражението й и брутално добави: — Да, въпреки че му вдигнахте оная злобна сцена и го зарязахте, той си спечели уважението на всички джентълмени със своите интелигентност и хладнокръвие.
— Не съм била злобна — извика Мадлин, настръхнала от възмущение.
— Не сте ли? Можехте да развалите годежа с бележка. Можехте да му го кажете насаме. Но вие трябваше да се разврякате като улична търговка пред елита. Ще си го признаете, ако в грозното ви женско тяло е останала капчица справедливост!
Тя си пое дъх, за да се защити, и го изпусна. Нямаше да го признае пред Макалистър, но той говореше истината. Споменът за скандала не напускаше мислите й не само заради смущението, не само заради резултата, а най-вече заради срама. Беше се постарала да съсипе Гейбриъл. За това нямаше извинение — освен буйния й темперамент. Досега трябваше да се е научила на контрол.