Още един скандал

Мадлин обви ръка около кръста му и го застави да спре до стола без дръжки пред тоалетния шкаф с огледалото. Кратко — съвсем за кратко — гърдите й се допряха в неговите.

Изглежда този контакт не й хареса, както на Гейбриъл, защото се отдръпна без капка колебание.

Тогава той видя пърхането на миглите й и осъзна, че тя му се надсмива, дразни го, като му дава да се докосне за кратко до бъдещите наслади, а после се дърпа.

— Мислиш ли, че ще се примиря? — попита той през стиснати зъби.

Черните мигли отново изпърхаха и сините й очи изпратиха поредица от свенливи, святкащи погледи.

— Да, така мисля.

Беше права.

— Остани точно така — нареди му тя и ръката й се плъзна надолу по корема му. Там тя се заигра с копчетата на панталона му, или може би сега беше нервна както преди малко, когато напразно се опитваше да разкопчае ръкавицата. Каквато и да беше истината, докато смъкваше панталона, пръстите й го закачаха, и всяко докосване, въпреки че вероятно не беше преднамерено, му достави мъчително сладко удоволствие.

Когато плъзна панталона по бедрата му, пенисът му изскочи пред лицето й. Очите й, синкави като пламъците на най-горещия огън, се отвориха широко.

При този поглед, сякаш размерът му я изумяваше, на Гейбриъл му се дощя да се заперчи като паун, но не беше в състояние да мръдне. Беше омагьосан от нея, а тя пък беше твърдо решена да го съблазни.

А той желаеше да бъде съблазнен. Гейбриъл изу панталоните и застана пред нея чисто гол.

— Обичам твоя… — Тя плъзна ръка по бедрото му — …корем. Колко е мускулест и стегнат!

— Моя корем? — Докосването й беше наслада.

— И твоите… — тя плъзна ръка по хълбоците му — …рамене. Толкова са широки. Винаги се чувствам защитена, когато си над мен.

— Раменете ми?

Тя го погледна и го подразни с престорена невинност:

— И ръцете ти. — Той ги протегна към нея, а тя улови едната и раздели сключените пръсти. — Остава ли част от тялото ти, на която да не съм се възхитила?

Закачките й, възхищението й, имаха такъв безумно втвърдяващ ефект върху пениса му, че Гейбриъл изпита болка от нуждата да се зарови в нея.

— Естествено, пропуснах това. — Тя скромно сведе поглед.

Гейбриъл гледаше в екстаз как пръстите й се сключват около стоманената му дължина.

— Това много ми харесва. — Връхчето на езика й навлажни долната й устна. — На пипане е толкова… нежен, а в същото време е корав и силен.

— Би трябвало да е хванал мазоли от многократна употреба — подхвърли Гейбриъл с мрачен хумор.

Стресната, Мадлин опита да прибере ръката си, но Гейбриъл я сграбчи за китката.

— Но вместо това ръцете ми хванаха мазоли. — Той й показа дланта си.

Тя объркано се вгледа в мазолите по ръката му, причинени от работата на яхтата му, а не от самозадоволяване. Когато схвана шегата, очите й светнаха и тя се изкикоти.

Гейбриъл не беше чувал този звук от четири години: сърдечен, весел смях. Този смях му даваше надежда: че ще залови Ръмбилоу, че отмъщението ще облекчи болката от смъртта на Джери, че с Мадлин ги чака щастливо бъдеще.

Тя го дари с последна, деликатна ласка, после постави ръце на раменете му и го накара да седне на стола. Усмихна се и разроши косата му.