Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Дали не беше само някакъв придатък към мъжа, с когото живееше, бащата на децата й? Всъщност с Дизмъс не се чувстваше по този начин. Нито пък с Еди. С Еди беше приключение. Малко преди да умре, искаше да се запише да учи. Пестяха пари за всичко. Откриваха нови места, откриваха себе си.
После изведнъж, без никакво предупреждение, Еди си отиде. Появи се Дизмъс. Не зае опразненото място на Еди, но все пак беше близо. Сега, две години по-късно — или пет минути? — тя беше домакиня и майка, без финансови проблеми, Дизмъс вече бе открил най-добрите заведения, бе взел повечето решения.
Като това например, да живеят в неговата къща — макар че се бе съветвал с нея. Беше много по-разумно, разбира се. Тя я обичаше. Но не в това бе проблемът — макар и да бе променила всичко по свой вкус, къщата си оставаше негова къща, къща на Дизмъс, не тяхна къща.
Всичките им приятели също така, а и жените им, бяха приятели на Харди. Ейб, Фло, Пико. Анджела. Дори Моузес — собственият й брат, беше приятел на Харди дълго преди тя да се появи на хоризонта. Не че не й харесваха тези хора — харесваха й и ги обичаше, но в живота й бяха влезли благодарение на Дизмъс.
А нейните собствени приятели? Хората, които срещаха с Еди? Нима те нямаха значение? Защо вече не бяха част от живота й? Заради децата? Заради Дизмъс? Заради самата нея?
Знаеше, че мъжът й не би одобрил посещенията й при Дженифър. Идеята й първоначално беше само да види що за човек е тя, за да се успокои.
Сега на повърхността излизаше нещо друго и то бе важно, нещо, на което не беше обръщала внимание от доста време. Може би като разговаряше с Дженифър, Франи щеше да й помогне, щеше да намери начин да я накара да види как би могла да се спаси. Струваше си, дори и Дизмъс да не знаеше за намеренията й.
Беше сигурна, че и той има някои тайни от нея. Не е нужно да съобщаваш на партньора си всяка своя мисъл, дума или постъпка.
А срещите с Дженифър бяха полезни за нея. Тя се превръщаше в нещо като нейна доверена приятелка и не беше необходимо Дизмъс да знае. Франи имаше право на свои собствени приятели, имаше право сама да взема решенията в живота си. Щеше да му каже по-късно. Може би след като измъкнеха Дженифър от тази каша. След процеса.
Беше независимо човешко същество, но някак си бе допуснала ежедневието да я завладее, да вземе връх. Започваше дори да се пита дали Дизмъс ще продължи да я обича, дали изобщо я обича. И беше уверена, че заслужава да бъде обичана. Казваше си, ако не обичаш себе си, как би могла да обичаш някой друг? Как някой друг би могъл да обича теб?
Фериботът навлезе в пристанището на Сосалито. Тук нямаше вълни.
Дизмъс я прегърна.
— Хей? Къде си?
Всъщност всичко това нямаше нищо общо с любовта им. Тя го обичаше — лицето му, тялото му, начинът, по който вършеше всичко. Просто трябваше да отделя малко повече внимание на самата себе си.
— Тук съм. — Целуна го по бузата.
23
— Моли.
Петък сутринта, във всекидневната на Фримън. Харди седеше на едно от кожените кресла, а домакинът, по хавлия, отбелязваше нещо с молив в бележника си на масата.
— През декември Моли не е била там. Дори не е чула, че е умрял. Иначе трябва да е по-добра актриса и от клиентката ни.
— Как го прие?
— Мисля, че бих се почувствал потиснат, ако някой приеме така топло вестта за смъртта ми.
Фримън повдигна вежди въпросително.
Харди продължи:
— Мрази го и в червата, въпреки че е минало толкова много време. И тя е яла пердах от него.
— Но не е биел Дженифър.
Харди не се разсмя.
— Нали това е защитата ни? Не я е биел. Така твърди тя.
Харди най-накрая бе разговарял с първата съпруга на Лари Уит, Моли. Беше консултант по професионално ориентиране и живееше във Фарго, Северна Дакота. Не се бе омъжила повторно и не беше виждала Лари от пет години. Не знаеше и за смъртта му.
— Може би трябва да проверим дали е била там за коледните празници. Но се обзалагам, че е била — при тази реакция, когато й казах за убийството…
Фримън остави молива и се загледа през прозореца.
— Хайде да помислим малко, Диз. Що за птица е бил този тип?
Харди се облегна назад и кръстоса крака. Не бързаше.
— По всичко личи, че е бил образцов гражданин, съвършен професионалист, грижовен баща и съпруг. По една случайност е биел жените си.
— Вярваш ли, че го е правил?
— Ти не вярваш ли?
— Не мога да разбера защо Дженифър се опъва и не го признае. Макар и да не е изрично посочено в закона, така би имала сериозен шанс съдебните заседатели да я оправдаят и никакъв шанс да получи смъртно наказание. Пауъл не би си и помислил да го иска.