Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Може и да е била.
Моузес се засмя.
— Поне на следващата сутрин определено не беше. Знам го от сигурно място.
— Кое? — попита Сюзън, дочула последното изречение от мястото си.
Моузес се намести и отговори без да му мигне окото:
— Стана дума за Дженифър Уит и за това, как лъжат някои жени.
Франи пое бирата си и неволно разля малко върху краката на Моузес.
— О, съжалявам, скъпи братко. — Почисти разляната бира демонстративно и добави: — Доколкото ми е известно, мъжете също лъжат.
— Така е, всеки лъже в един или друг момент, но говорех за друго… а в скромния си житейски път съм се сблъсквал с това явление по-често при жените, отколкото при мъжете. Имам предвид някои несъвместими личностни характеристики… Все едно двама души живеят в един, а околните въобще не могат да се досетят.
Франи се наведе към Сюзън.
— Още не си се омъжила. Имаш време да се отървеш.
Моузес беше защитил докторат по философия, но обичаше да казва, че го е надраснал. Но не беше надраснал любовта си към приказването. Думите му се лееха като река и, понякога, Харди имаше чувството, че дори ги е обмислил, преди да ги произнесе, но явно сегашният случай не беше такъв.
— Франи, нямам предвид теб и Сюзън. Всичко това отдавна е описано в литературата. Не е нужно да се обиждаш. Просто исках да кажа, че жените умеят да крият по-добре от мъжете. Още от малки се учат на това. Да бъдем честни, жените лъжат по-добре. Та това е комплимент!
— Мисля, че е крайно време да му спра бирата — заяви Сюзън и взе чашата на Моузес. — Все още те обичам, но наближаваш границата на допустимото. Жените лъжели по-добре!? Това било комплимент!
— Кой води в резултата? — намеси се Харди с надеждата да сложи край, но Франи не искаше и да чуе.
— А какво ще кажеш за мъжете, които най-редовно пребиват жените си, Моузес? Личи ли си какви са, като ги погледнеш? Смяташ ли, че това не е чудовищна лъжа?
Моузес се замисли за миг и отговори:
— Мисля, че си личи, ако ги опознаеш по-добре.
— Аха — намеси се Харди, — омъжваш се за такъв и като те пребие, започва да ти личи.
— Не е смешно — укори го Франи. — Не се шегувай с тези неща, Диз.
— Не се шегувам. На твоя страна съм, какъв ти е проблемът?
— Моят проблем? Това не е мой проблем! Брат ми току-що заяви, че всички жени са лъжкини и не мога да се съглася, че това е мой проблем!
— Не съм казал „всички жени“, казах…
— Знам какво каза! Аз пък казах, че това не е мой… гаден проблем!
Изведнъж Франи скочи на крака и се измъкна в прохода между седалките, като едва не падна върху Моузес и Сюзън. Харди я проследи безпомощно с очи. Сюзън стана и я последва.
— Ей, какво толкова казах? — учуди се Моузес.
Харди не отговори.
Когато най-накрая намериха място за паркиране на близката пресечка и изтощени взеха спящите деца на ръце, за да ги занесат до вкъщи, вече минаваше шест.
Фил и Том Дистефано ги очакваха на стъпалата пред входа по дънки и памучни фланелки.
Харди изруга под нос. Отвори портата и мина пред Франи.
— Моментът не е подходящ, господа — каза той. Ребека се размърда в ръцете му и той я улови по добре.
— Криеш някакви бебета и мацка, така ли? — Фил беше пиян. Много пиян. Погледът му беше разфокусиран и му беше трудно да пази равновесие.
— Не крия никого — отвърна Харди тихо. — Как разбрахте къде живея?
— Можеш сам да се досетиш, задник такъв! — Том явно беше разговарял с баща си, защото отношението му изглеждаше променено. При срещата им край строежа, беше навъсен, но не враждебно настроен. Сега дори стойката му бе красноречива. Беше готов да се бие, препречил пътя.
Харди ги изгледа с уморена, изтормозена усмивка.
— Хайде, време да е да си вървите. Извън границите на имота ми. Отместете се, за да минем.
Никой от двамата не помръдна.
— Идвал си вкъщи да тормозиш жена ми. Мислиш си, че ще ти се размине хей така? — изръмжа Фил.
— Остави детето, задник. — Този „задник“, който повтаряше като някаква мантра, започваше да му лази по нервите. Обърна се назад към Франи, стиснала Винсънт в ръце. Беше почти готов да ги върне назад към колата и да се обади в полицията от първия уличен автомат. Почти готов.
— Трябва да си голям смелчага, щом се криеш зад детето — каза Фил.
— Махайте се оттук! — извика Франи, която се бе отърсила от първоначалното стъписване. Направи крачка встрани, за да заобиколи Харди, но той протегна ръка и я спря.