Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Бриана се усмихна и отпусна скованите си рамене.
— Чувствам се отлично, Маги. Той бе изключително внимателен с мен. Внимателен и нежен. Той изобщо е внимателен и нежен мъж.
Маги докосна с ръка бузата й и отметна кичур коса.
— Ти си влюбена в него.
— Да.
— А той?
— Свикнал е да е свободен. Да идва и да си отива, когато пожелае. Да не се обвързва.
Сестра й наклони глава.
— И се готвиш да го промениш?
Леко тананикайки си, Бриана отново се захвана с готвенето.
— Мислиш, че няма да успея.
— Мисля, че е глупак ако не е влюбен в теб. Но да промениш един мъж е като да газиш през гъст сироп — много усилия за нищожен резултат.
— Не е толкова важно да го променя, а да му дам да разбере какъв избор има. Мога да създам дом за него, Маги, ако ми позволи — изведнъж поклати глава. — Още е толкова рано да се мисли за това. Той ме направи щастлива. Засега това е достатъчно.
Маги се надяваше това да е вярно.
— Какво ще правиш с майка?
— Що се отнася до Грей и мен — няма да й позволя да развали създаденото между нас — погледът на Бриана бе станал хладен, докато се обръщаше да пусне нарязаните кубчета картофи в тигана. — Що се отнася до другото, не мога да реша. Но сама ще се справя, Маги. Разбираш ли ме?
— Напълно — бременността в осмия месец й натежаваше и тя отново седна. — Вчера ни се обади детектива от Ню Йорк.
— Така ли? Открил ли я е?
— Май ще се окаже по-сложно отколкото си го представяхме. Открил е неин брат пенсиониран полицай, който продължава да живее в Ню Йорк.
— Е, това може да послужи за начало.
Бриана погледна сестра си в очакване да чуе още нещо, без да спира да бие сместа за палачинки.
— По-скоро ще се окаже пречка. Отначало мъжът дори отказвал да признае, че има такава сестра. Когато детективът настоявал — разполагал с акта за раждане на Амнда и други документи — този Денис Доуърти заявил, че нито чувал, нито е виждал Аманда от двадесет и пет години. Не я смятал за никаква сестра, защото се забъркала в някаква каша и избягала. Представа нямал къде е и не го интересувало.
— Струва ми се толкова тъжно за него — изрече Бриана. — Ами родителите й? Родителите на Аманда?
— И двамата са починали. Майката се споминала миналата година. Има и друга сестра; омъжена е и живее по Западния бряг на Щатите. Детективът е разговарял и с нея, и макар да се оказала с по-добро сърце, и тя не успяла да му каже кой знае колко.
— Но тя сигурно знае нещо — възрази Бриана. — Как така няма да знае нищо за собствената си сестра?
— Да но изглежда е така. Имало е голям семеен скандал, когато Аманда обявила, че е бременна и отказала да съобщи името на бащата — Маги спря за малко и стисна устни. — Не ми е ясно дали е защитавала себе си, или татко, или дори детето в утробата си. Но според сестрата били разменени гневни и горчиви думи. Те били порядъчни ирландци и според тях неомъжена бременна дъщеря била петно за фамилията. Настоявали да се махне, да роди детето и да го даде за осиновяване. Тя очевидно категорично отказала и напуснала завинаги. Ако е правила опит по-късно да се свърже с родителите си, то брат й отказал да съобщи, а сестрата нямала представа.
— Значи ударихме на камък?
— Почти. Детективът открил, че навремето е посетила Ирландия с приятелка. Работи по тази следа и се мъчи да намери жената.
— Ще проявим търпение — постави чайника на масата и се загледа в сестра си. — Бледа си.
— Просто съм уморена. Не мага да спя.
— Кога отново ще ходиш на лекар?
— Днес следобед.
Маги събра сили да се усмихне и си наля чай.
— Тогава ще те закарам. Не си в състояние да шофираш.
Маги въздъхна.
— Приказваш точно като Роуган. Ще се върне от галерията, за да ме откара лично.
— Чудесно. А ти оставаш тук, при мен, докато той не се появи да те вземе.
По-скоро угрижена, а не доволна, че не срещна съпротива, Бриана излезе да извика мъжете за закуска.
Денят й мина доста приятно в суетене около Маги и в посрещане на американското семейство, което бе отсядало в пансиона преди две години. Грей бе тръгнал с Мърфи да търсят части за колата. Небето беше чисто, въздухът — топъл. Щом Маги и Роуган си тръгнаха, Бриана се настрои да поработи в градината.
Прането се вееше на простора, музика долиташе от отворените прозорци, гостите й си похапваха сладкиши в гостната, а кучето й дремеше на припек до нея.