Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Недей.
— Да не го правя? — спря да разресва косите си — Защо?
— Роуган проучил ли е компанията?
— Не. Достатъчно е зает с Маги и предстоящото откриване на галерията следващата седмица. Само го помолих да съхранява сертификата.
— Позволи ми да се обадя на моя брокер. Виж, не може да навреди да посъберем малко информация за компанията, нали? Още няколко дни няма да са от голямо значение.
— Не. Но защо да си правиш целия този труд.
— Става въпрос само за едно телефонно позвъняване. Брокерът ми обожава да си пъха носа навсякъде — остави писмото на бюрото и пристъпи към нея, взе четката от ръката й. — Позволи ми аз да го направя — обърна лицето й към огледалото и започна да разресва косите й. — Приличаш на портрет на Тициан — прошепна той. — Толкова много нюанси преливат в косите ти.
Тя седеше съвършено неподвижна и го наблюдаваше в огледалото. Шокира се, като си даде сметка колко интимни са движенията му и колко възбуждащо й действа, че той разчесва косите й, начинът, по който пръстите му докосваха главата й след четката. Усети, че потреперва.
Той вдигна очи и срещна погледа й в огледалото. Обзе я възбуда, като забеляза копнежа и желанието в очите му.
— Не, не още — спря я, когато тя се накани да се обърне към него. Остави четката и отметна косите от лицето й. — Гледай — прошепна и насочи ръце към колана на робата й. — Питала ли си се някога, как изглеждаме заедно?
Идеята бе така шокираща, така възбуждаща, че не успя да му отговори. Очите му останаха приковани към нейните, докато развързваше колана.
— Виждам го в главата си — обясни й. — Понякога става така и когато работя.
Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, което я накара да потрепери още преди той да започне да разкопчава нощницата й.
Безмълвна, безпомощна, продължи да наблюдава как ръцете му се плъзгат по тялото й. Усети как я заливат горещи вълни. Краката й като че ли омекваха нямаше друг избор освен да се облегне назад върху тялото му. Сякаш насън го видя да съблича нощницата и да целува голото й рамо.
През тялото й премина тръпка на удоволствие и топла вълна.
С тих гърлен звук му даде съгласието си, докато езикът му се плъзгаше по шията й.
Беше потресаващо да може да вижда, а не само да усеща. Макар очите й да бяха широко отворени, докато изхлузваше нощницата през главата й, тя не протестираше. Не бе в състояние да го стори.
Загледа се с изненада в жената в огледалото. Всъщност в себе си, мина й през ума. Тя наблюдаваше себе си и усещаше ръцете му върху гърдите си.
— Толкова бяла — промърмори той с дрезгав глас. — Като слонова кост, украсена с розови листа.
Очите му станаха напрегнати, докато разтъркваше зърната между пръстите си. Тя потрепера и изстена.
Беше извънредно еротично да наблюдава как тялото й се извива назад, да усеща как се отпуска върху него, обзета от сладостно усещане. Той спусна ръка по тялото й и усети как то потреперва при допира му. С копнеж вдъхваше аромата на косите й и се наслаждаваше на дългите й бледи крайници, които виждаше как потреперват в огледалото.
Искаше да й даде това, което никога не бе давал на някоя жена. Да я успокоява и възбужда; да я защитава и възпламенява. А тя, помисли си за кой ли път, докосвайки с устни шията й, бе така съвършена, така умопомрачително щедра.
Един допир само, негов допир и цялата й хладна сдържаност изчезваше.
— Бриана — прошепна и изчака погледът й да срещне неговия в огледалото, — гледай какво става с теб, когато те обладавам.
Тя се готвеше да каже нещо, но замлъкна, щом ръката му се плъзна надолу и откри нейната влага и топлина. Дори когато започна да изрича името му, той продължи да я милва — отначало нежно, но постепенно все по-настойчиво.
Беше невероятно и шокиращо да наблюдава как ръката му я обладава и да усеща онези бавни движения, които я възпламеняваха. С очите си той наблюдаваше как тя следва ритъма му с желание и копнеж, сякаш почти го умоляваше. Забрави всякаква свенливост и вдигна ръце, за да обвие врата му, а бедрата й все по-охотно се поддаваха на ритъма.
Имаше чувството, че е като пеперуда, прикована с карфица и това й доставяше невероятно блаженство. Тялото й все още потреперваше, когато той я взе на ръце и я отнесе в леглото, за да и покаже и други неща.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Откриването е утре, а той ми забрани да стъпвам в галерията — подпряла брадичката си с ръце, Маги гледаше сърдито гърба на Бриана. — И отгоре на всичко ме доведе тук, за да ме наглеждаш!
Сестра й търпеливо приключи с нанасянето на глазурата върху петифурите за чая. Имаше осем гости, заедно с Грей и три изпълнени с енергия деца.