Родена в лед

Чаша чай щеше да й дойде добре и отново да раздвижи кръвта й. И тъй като небето изглеждаше обещаващо, ще поизпере малко от прането, за да го окачи на простора, та да хване слънце.

Реши, че на къщата ще й се отрази добре едно цялостно проветряване и започна да разтваря прозорците, докато минаваше край тях. През прозореца на гостната зърна Мърфи, наведен над капака на колата й.

Остана загледана в него, обзета от противоречиви чувства. Гневът й към него се бореше с предаността и привързаността. Гневът й се предаде — тя вече излизаше навън и тръгна по градинската пътека.

— Не очаквах да дойдеш — изрече.

— Нали казах, че ще намина — вдигна очи към нея, тя седеше по нощница, с разрошени коси, босонога. При вида й кръвта му не закипя, както ставаше с Грей. За него тя бе просто Бриана и той се взря в лицето й, за да разбере дали още му е сърдита, или му е простила. Не различи нито едното, нито другото, затова продължи работата си.

— Стартерът никак не е наред — измърмори.

— Така ми казаха.

— Двигателят ти е като стара кранта. Бих могъл да намеря някои части, да го позакърпя. Но е все едно да се хвърлят пари на вятъра.

— Ако ме изкара през лятото, то наесен…

Тя млъкна, когато той изруга тихо. Не можеше да му се сърди. Беше й приятел, откакто се помнеше. И именно защото се чувстваше неин приятел, той й бе спестил истината за Рори.

— Мърфи, съжалявам.

При тези думи той се изправи и се обърна към нея. Всичко, което изпитваше, бе изписано на лицето му.

— Аз също. Никога не съм искал да те нараня, Бри. Бог ми е свидетел.

— Знам — пристъпи крачка напред, застана до него и го прегърна. — Не биваше да те съдя така строго, Мърфи. Не биваше да се държа така точно с теб.

— Изплаши ме, трябва да ти призная — и той я прегърна. — Цяла нощ се притеснявах за случилото се. Мислех, че никога няма да ми простиш и няма вече да ми печеш кифлички.

Тя се разсмя, както той се надяваше, че ще стори. Поклати глава и го целуна но бузата.

— Бях повече ядосана от мисълта за случилото се, отколкото на теб. Знам, ръководил си се от най-добри намерения. И Маги също — чувствайки се добре в прегръдката му, Бриана склони глава на рамото му. — Но майка ми, Мърфи — тя от какво е била движена?

— Не мога да кажа, Бриана.

— Не искаш да кажеш — изрече и се отдръпна, за да вижда лицето му в него имаше толкова добрина. Не беше права да иска той да осъди или да защити майка й. И искаше отново да й се усмихне. — Я, кажи, тогава Рори много ли те нарани?

Мърфи издаде презрителен звук — съвсем по мъжки.

— Меки са му мускулите, няма никакъв стил. Дори и първия път нямаше да ме повали, ако знаех, че ще се нахвърли.

Тя се усмихна.

— Сигурна съм, че си прав. И наистина ли заради мен разби носа му, Мърфи, скъпи?

— Не само това. Когато свърших с него, му липсваха два зъба.

— Истински герой си — разцелува го по двете бузи. — Съжалявам, че тя така се е възползвала от теб.

Той сви рамене

— Аз пък съм доволен, защото размазах физиономията му. Копелето никога не ми е харесвало.