Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
— Не — тихо отговори Купър. — Какво те безпокои?
— Виждам го твърде често.
— Върши ли нещо подозрително?
— Не. Само имам чувството, че е един от нас.
— „Нас“?
— Частен детектив. Действащ под прикритие.
— Аха, разбирам. Дръж го под око. Кажи ми, ако отново го видиш.
— Добре, няма проблем. — Каза, че имаш няколко въпроса. Какво друго?
— И това е само чувство, но докато се връщахме със самолета, ми се стори, че нещо с Каренца не е наред.
— Какво имаш предвид?
— Не знам точно. Държеше се странно. Е, никой не беше в настроение след случката с реката, но Каренца бе потьнал в размисъл. Не разговаряше с никого.
— Може би така му се е отразила трагедията. Вероятно преувеличаваш.
— Не знам. Ти не си бил сред тези хора. Те са много близки, но в самолета не почувствах нищо такова.
— Нима?
— Познавам ги и мислех, че ще се утешават взаимно и ще се подкрепят, но съвсем не беше така.
— Интересно… Благодаря, Фреди. Много добър доклад. Жалко, че не можа да изровиш някоя мръсотия за Каренца.
— Е, нали знаеш, че е свещеник…
— Да, така казват…
Бесемет, Алабама — Купър. 9 ноември 1999
Из спалнята се разнесоха птичи трели.
— Какво става, преподобни? — попита Лорийн и спря, за да поеме дъх.
Беше кобилеста двайсет и три годишна блондинка от екипа и наистина беше добра — духаше като никоя друга досега.
— Вътрешният ми телефон, скъпа — каза Фримейсън. Разсейва ли те?
— О, не — усмихна се тя и отново се залови за работа.
Фримейсън се облегна на мраморната табла на леглото, наблюдавайки движенията й в огледалната стена насреща. Ароматът на кедър, разнасящ се от сауната, се смесваше с парфюма на Лорийн и придаваше на влажния въздух странен опияняваш мирис. Ако в рая беше по-хубаво оттук, Купър щеше да бъде адски изненадан.
Птичата песен прозвуча отново. Той протегна ръка и натисна копчето на вътрешния телефон.
— Да — рече Фримейсън и се вгледа в отражението си в огледалото.
Чертите му бяха устояли на битката с времето, С помощта на пластичната хирургия и на най-новите дерматологични лекарства той изглеждаше изключително добре. Лорийн ускори ритъма и Фримейсън неволно изстена. Вътрешният телефон изпращя неразбираемо. Купър го прасна с длан.
— Казах да. Говори!
— Фримейсън — чу се гласът на Престън Дж. Пиърс. — Мел Камерон е на линията.
— Кой? — Мел Камерон от Ей Би Си. От предаването „Нюзнайт“.
— Господи!
Фримейсън изпита допълнителна тръпка. Мел Камерон беше прочута звезда, божество, което не разговаряше с простосмъртни. Неговото предаване се излъчваше всяка вечер и беше едно от най-гледаните. Русата му коса и ъгловатото му лице бяха познати на цял свят. И той чакаше, за да говори с Фримейсън Купър! И защо не?
Понякога забравяше колко е известен самият той. Не беше чак толкова странно, че Камерон иска да разговаря с него.
— Благодаря, Престън — отговори колкото можа по безразлично Фримейсън. — Свържи ни.
Пиърс изръмжа одобрително. Телефонът изщрака.
— Ало? — попита един женски глас. — Преподобният Купър ли е?
— Единственият и неповторимият. Но коя си ти, скъпа? Очаквах да чуя Камерон.
Лорийн смени позата, пое дъх и започна да работи сериозно с език.
— Съжалявам, преподобни. Казвам се Дебора Къртис. Обаждам се да ви кажа как ще протече предаването ни довечера. Мистър Камерон не се занимава с тези подробности. Нали разбирате…
— Е, да — отговори Фримейсън, макар че се почувства засегнат.
В края на краищата, нямаше да се появи за пръв път в „Нюзнайт“, пък и той и Камерон се познаваха.
— Готов ли сте, преподобни?
— Да. Съгласен съм с всичко, което сте планирали. Ще започнем в единайсет и трийсет, нали?
— Да, тогава ще излезем в ефир. Мистър Камерон ще каже няколко уводни думи, после ще започне разговорът с гостите.
— Ясно, Деби…
Купър погледна към дългите руси коси, които се диплеха между краката му. Лорийн отново учести ритъма и той стисна зъби, за да запази самообладание. Трябваше да каже на тази кучка да спре, но му беше адски приятно.
— И така — рече мис Къртис, — мистър Камерон ви очаква с нетърпение.
— Да. До довечера — изстена Фримейсън. Затвори телефона, облегна се назад и се отдаде на удоволствието.
Сеинт Луис, Мисури — Уиндзор. 9 ноември 1999
Дори и да беше за пред хората, откакто се бяха върнали в главната квартира в Сейнт Луис, Питър се държеше така, сякаш между тях не се беше случило нищо.
Марион погледна през прозореца на кабинета, откъдето се виждаше Гранд Булевард и Ботаническата градина. Над града падаше мрак. Оголелите клони на дърветата и храстите се обвиваха в сивкави сенки. Наситената с преживявания година отминаваше. Марион се чудеше дали ще има сили да издържи докрай.