Имперски убийства

— Не ставай глупав! — изсъска Елена. — Убиецът би харесал точно това — масовите арести!

Константин кимна.

— Да извикат стражата! — прошепна той. — Да се махаме от това ужасно място!

Императорът и майка му, заедно със скупчените край тях придворни припряно напуснаха вилата. Още не бяха се отдалечили от имението, когато плячкосването започна. Слугите и дори самите куртизанки, които узнаха, че господарката им е мъртва, започнаха да грабят. Застанала в галерията, Клавдия чуваше звуците от разбито стъкло, виковете и крясъците. Отиде да разбере дали актьорите още са тук, но й казаха, че са били съпроводени до портата от военен ескорт. Тя се върна в стаята си, заключи вратата и пусна резетата. Едва когато запали светилника разбра, че тук също бе идвал някой. На стената до леглото й бяха надраскани думите IN HOC SIGNO VINCES. Убиецът й изпращаше предупреждение. Тази вечер беше Домацила, утре можеше да е тя или императрицата, или синът й.

— Не мога да остана тук! — прошепна Клавдия.

Взе грубия войнишки плащ, който винаги използваше, събра вещите си в него, грабна тоягата, надвеси се през прозореца и скочи леко в градината. Побягна приведена и спря под едно дърво, уплашена, че пазачите и кучетата им може да я открият. Но вече никой не спазваше заповеди. Вратарите, онези наети от Домацила главорези, също се бяха втурнали във вилата и грабеха наред с другите.

Клавдия остана да се крие известно време и опита да събере мислите си. Съмняваше се Домацила да е била отровена преди пиршеството. Изглеждаше в добро здраве, но тогава как се бе случило това? Храната и виното й не бяха отровени. Може би с храна, предложена й от гост? Беше ли пила от чужда чаша? Или я бяха уболи с игла, намазана с отрова? Беше ли напускала залата, за да се облекчи? Или, както бе обичайно, за да повърне? Клавдия си пое дъх и поклати глава. Внимателно беше наблюдавала актьорите и гостите. Не бе забелязала нищо подозрително. Вдигна вързопа и тоягата си и бързо тръгна към портата. Вървеше към тясната морава, която щеше да я отведе към пътя навън, когато чу зад себе си някакъв звук. От тъмнината пристъпи Парис.