Имперски убийства
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имперски убийства». Краткое содержание книги:
Но плановете му за укрепване на империята са сериозно застрашени от поредица убийства на куртизанки — красиви и изискани млади жени, чиито услуги са били търсени дори от самия император. Лицата на убитите са белязани с кървави кръстове.
За да защити доброто име на своя син и бъдещето на империята, императрица Елена прибягва до своята довереница Клавдия — племенница на кръчмар, една от множеството тайни агенти на императрицата. Младата жена тръгва по следите на убиеца, чиито престъпления могат да разклатят престола — но Клавдия има и свои сметки за разчистване…
Повикаха лекаря на императора. Клавдия си проправи път напред. Много от гостите се отдръпнаха, все още неразбирайки какво става. По устните на Домацила изби светла пяна. Лицето й замръзна, тялото се тресеше, тя се задушаваше. Лекарят пъхна пръст в гърлото й и се опита да разбере дали нещо не я е задавило. Сетне отпусна ръка. Главата на Домацила се килна на една страна. Трибунът започна да дава заповеди, войници се втурнаха да затворят вратите и портите. Положиха мокрия от пот труп на домакинята на една лежанка. Лицето й бе придобило бледозеленикав оттенък, устните изглеждаха почервени, косата беше разчорлена. Лекарят опипа врата й.
— Удар ли е? — попита Елена.
Лекарят отвори устата на Домацила.
— Забелязах го и преди — промърмори той. — Езикът е почернял. Божествена Августа, мисля, че тази жена е била отровена.
Падайки, Домацила бе преобърнала една от масите, но не своята. По заповед на дворцовия управител Бес лекарят отнесе сребърното блюдо и бокала в другия край на залата и внимателно ги огледа. Доведоха един роб, трибунът опря върха на меча си о врата му и принуди разтреперания от ужас мъж да пие от виното и да яде от храната. Клавдия забеляза, че Силвестър остана на мястото си и единственото движение, което направи, беше кръстният знак. Той се канеше да протестира срещу онова, което принуждаваха роба да направи, но Клавдия с очи го предупреди да не се бърка. В края на краищата намесата й се оказа ненужна. Лекарят отнесе блюдото и бокала.
— Какво? — Константин пак се беше отпуснал върху лежанката си.
— Ако господарката Домацила е била отровена — заяви лекарят, — не е било от нещо, което е яла или пила тук. Храната не е отровена. Във виното също няма отрова.
— И нищо чудно! — намеси се Елена. — Опитваха всичко, и храната, и питиетата.
— Да не е си е взела нещо от непроверено блюдо? — обади се Руфин.
Анастастий, който седеше от дясната страна на Домацила, поклати отрицателно глава, като направи знак с ръце към императрицата. Бес също го потвърди, а трибунът, хладнокръвен млад човек, подчерта, че е наблюдавал масите от момента, когато припадъкът на Домацила е започнал.
— Защо? — попита го някой.
— За да съм сигурен, че нищо не е преместено! — беше спокойният отговор.
— А актьорите от трупата? — сети се Бес.
— Те не са се хранили с нас! — отвърна императрицата.
— Някои отрови действат след часове — обясни лекарят. — Други след няколко секунди. Господарката Домацила може да е яла или пила нещо преди пирът да започне.
— Каква е отровата? — запита Елена.
— Августа, колко пера има в крилото на лебеда? Рим е пълен с отрови и отровители.
Елена, която беше яла и пила съвсем малко, нареди твърдо:
— Вдигнете тялото и го отнесете в стаята й!
— А актьорите?
— Какво може да се докаже? — остро реагира императрицата. — Ако ги разпитаме, само ще направим смъртта на Домацила публично достояние. — Тя седна до сина си и заповяда: — Трибуне, помещението да се изпразни! Е, приятели, както виждате, пиршеството свърши!
Тя направи знак с ръка на Руфин, Крис и Бес да останат. Като се обърна на лежанката, Елена гневно изгледа Клавдия.
— И ти, момиче! Синът ми и аз искаме вино!
Клавдия очакваше да покани и Анастасий, но императрицата стана, повика го при себе си и тихо зашепна. Свещеникът бързо излезе. Залата се опразни, заключиха вратите.
— С какво разполагаме? С какво разполагаме? — запита полугласно, сякаш на себе си Елена.
Руфин се канеше да отговори, когато някой започна да блъска по вратата. Бес отиде да отговори, но се върна развълнуван.
— Божествена Августа, струва ми се, че най-добре ще е да дойдеш!
Те излязоха от залата и ескортирани от войници, тръгнаха по коридорите към стаята на Домацила. Тялото й бе положено на леглото под тънко прозрачно наметало. Клавдия, на която Елена заповяда да върви до нея, ужасена се огледа. Завивките и стените бяха потънали в кръв.
— Някой е донесъл мях с кръв и е го разплискал! — прошепна Руфин.
Беше пребледнял. Клавдия забеляза как по челото му се стичат капки пот.
— Това е прекалено! — добави той с ужасен шепот.
— Божествена Августа, виж! — Бес посочи стената непосредствено до входа. По нея с разкривени кървави букви бе изписано: IN HOC SIGNO VINCES.
— Искам всички да бъдат арестувани! — дрезгаво заповяда Константин. — Искам всички, които са били тук тази вечер — актьори, слуги, да бъдат откарани в подземията на двореца!