Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— И впечатлението ти е, че става въпрос за обир?
— Прилича. Парите в брой ги нямаше, дрехите й бяха непокътнати.
— Къде бяха ръцете й?
— Промушени през волана.
— Наистина ли? Това е странно.
— Защо?
— Звучи сякаш е била нагласена специално.
Лу вдигна рамене.
— Би могло. И ако е така, какво трябва да значи?
Джак вдигна дясната ръка на жената. Участъкът от дланта точно под палеца липсваше. Останалата част от възглавничката на палеца, както и по-голямата част от самата длан бяха продупчени. Бе засегната и първата кост между китката и пръстите.
— Предположението ми е, че раната е причинена при отбрана. — Той отмести ръката и в подмишничната ямка се видяха два малки тъмночервени кръга със залепнали към тях влакна от плат.
Лу кимна. Продължаваше да стои на безопасно разстояние от масата.
Вини се върна със спринцовките и след като ги остави до тялото, посочи към светлото табло на стената.
— Забравих да ти кажа, че съм пуснал рентген. Има два куршума в гръдния кош, които съответстват на входящите рани.
— Колко си прав само! — каза Джак. Той отиде до шкафа и извади филмите. Лу се приближи и надникна зад рамото му. Двата куршума изпъкваха ясно като две бели петна на фона на изпъстрения сив фон. — Предполагам, че единият е в левия дроб, а другият — в сърцето.
— Това обяснява двете осеммилиметрови гилзи, намерени в колата — намеси се Лу.
— Да видим какво друго можем да открием. — Джак се обърна към масата и продължи външния оглед. Работеше методично и в хода на работата забеляза фините пунктири около входа на раните.
— Какво означава това? — попита Лу. Най-после се бе престрашил да дойде по-близо.
— Тъй като мястото е било покрито от дрехи, това ми говори, че оръжието е било съвсем близо, може би на крачка от нея.
— Това важно ли е?
— Ти ми кажи. Това повдига въпроса дали нападателят е седял в колата, когато оръжието е гръмнало.
— Е, и?
Джак вдигна рамене.
— Ако нападателят е седял в колата, може би ще се запиташ дали жертвата не го е познавала?
Лу кимна.
След малко преминаха към вътрешната част от аутопсията. Процедурата беше рутинна, с изключение на работата по проследяване траекторията на куршумите. И двата бяха пробили ребрата, с което Джак си обясни липсата на изходни рани. Единият куршум бе пронизал аортната дъга, за да се забие в левия дроб. Другият бе преминал през дясната страна на сърцето и бе заседнал в стената на лявата камера. Той ги измъкна внимателно, така че да не промени нищо по повърхността им и ги сложи в кутиите за доказателства с металния наконечник, приготвен от Вини.
— Страхувам се, че това е всичко, което съм в състояние да ти дам. — Джак подаде запечатаните кутии на Лу. — Може би балистичните анализи ще покажат нещо повече.
— Надявам се — кимна лейтенантът — Не разполагаме с пръстови отпечатъци от местопрестъплението дори от дръжката на вратата откъм мястото на пасажера. Няма такива и по портмонето, както и по жертвата. Нищичко! И като връх на всичко прислужниците от нощната смяна не са забелязали никой подозрителен да влиза или да се навърта наоколо.
— Случаят май се очертава да е от тежките.
— Така ми се струва и на мен.
Вини остана да чисти, докато Джак и Лу отидоха да свалят скафандрите от себе си.
— Не ми се сърди, ама ще ти кажа, че май пускаш шкембе.
Лу сведе поглед към разширената си талия.
— Не е ли тъжно?
— Тъжно и нездравословно — сряза го Джак. — Но не си правиш услуга с тези килограми, особено след като не спираш да пушиш.
— Какво имаш предвид? Спирал съм да пуша поне сто пъти. Последния път беше точно преди два дни.
— И колко време трая?
— Докато изкопчих една цигара от партньора ми: около час. — Той се засмя: — Знам, знам, дрънкам глупости. Но причината за този свръхбагаж по мен е, че не ми стига времето да се оправя с всичките тези убийства в шибания град. — Той облече ризата си и я подръпна, преди да я закопчее.
— Ти ще си си виновен, ако не промениш навиците си, да знаеш.
Застанал до Джак срещу огледалото, Лу си сложи вратовръзката. Не си бе дал труда да я развързва преди и сега само я затегна около врата си.
— Говорих с Лори, преди да дойда при теб.
— О? — вдигна вежди Джак, но не каза нищо.
— Беше разстроена заради теб. Плачеше.
— Това е интересно, като се има предвид, че има бурна връзка с някакъв подлизурко от „Манхатън Дженерал“.
— Казва се Роджър.
— Няма значение. Всъщност, изобщо не е подлизурко, точно в това е проблемът. Звучи едва ли не като идеалният мъж.
— Е, можеш да си отдъхнеш. Определено не съм с впечатлението, че тя е толкова луда по него. Дори каза, че искала да говори с теб да закърпите нещата.