Под купола 1 част

После очите му се отместиха към полицай Дентън.

— А на тебе ще кажа, че неделните продажби след девет са съвсем законни. Така стоят нещата още от седемдесетте и точка по въпроса.

Дойде ред и на Джони Карвър. Усмивката на управителя беше изчезнала, а зяпачите наоколо бяха неестествено притихнали. Една жена бе притиснала притеснено длан към гърлото си.

— Имам мангизи, не са фалшиви и ще взема това, което ми се полага.

И той понечи да мине зад щанда, ала в същия миг Младши го сграбчи за ризата и задната част на шортите, завъртя го и го заблъска към предната част на магазина.

— Хей! — извика Сам, докато краката му се плъзгаха по стария паркет. — Разкарай ръцете си от мен! Разкарай шибаните си ръце от…

Младши изтика възрастния мъж през вратата. Сам Вердро се оказа лек като пухена възглавница. И не спря да изпуска газове! Задникът му пърпореше като стар двигател на някоя бракма.

Пикапът на Стъби Норман тип „баничарка“ с надписи „МЕБЕЛИ ВТОРА РЪКА“ и „ИЗКУПУВАМЕ ИЗГОДНО АНТИКИ“ бе паркиран досами бордюра, а самият Стъби стоеше до него с виснало от изненада чене. Младши въобще не се поколеба. Той засили мрънкащото пиянде и го блъсна с главата напред в каросерията на пикапа. Тънкият метал издрънча кухо.

На Младши дори не му мина през ума, че може да убие вонящото копеле, докато Мърляча не се стовари на земята като чувал с картофи. Оказа се обаче, че един удар в пикап не е достатъчен, за да изпрати Сам Вердро на оня свят. Нито пък да му запуши устата. Алкохоликът първо изкрещя, а после избухна в ридания, докато се надигаше бавно на колене. От сцепеното място на главата му шуртеше алена кръв. Той изтри част от кръвта с длан, изгледа я невярващо и вдигна треперещата си ръка във въздуха.

Минувачите по главната улица бяха застинали неподвижно, сякаш играеха на детската игра „Замръзни“. Всички се взираха изумено в коленичилия на тротоара мъж, върху чиято длан ясно се виждаха следи от кръв.

— Ще съдя този град за полицейска бруталност! — кресна Сам. — И ЩЕ СПЕЧЕЛЯ ДЕЛОТО!

Фреди излезе от бакалията и застана до Младши.

— Хайде, кажи го.

— Какво да кажа?

— Че превиших правата си.

— Глупости! Нали чу какво каза Пит: „Няма да допусна никой да се ебава с мен!“ Партньоре, от тази сутрин това правило влезе в сила и всички трябва да се съобразяваме с него.

„Партньоре“! Сърцето на Младши трепна при тази дума.

— Никой не може да ме изхвърля от магазина, когато имам пари да си платя! — негодуваше Сам. — Никой не може да ме малтретира! Аз съм американски гражданин! Ще се видим в съда!

— Успех с делото! — заяви му Фреди. — Най-близкият съд е в Касъл Рок, а както подочух, пътят дотам нещо бил затворен…