Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Гарант 21
- ISBN: 954–754–037–8
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник». Краткое содержание книги:
— И какво направихте с будилника? — попита го Мейсън.
— Увих го в един пакет, написах името си отгоре върху опаковката, както ме посъветва господин Пол Дрейк. След това му предадох пакета и той също написа своето име точно над моето.
— Отворете, моля ви, пакета, който ви давам, за да видите дали е същият, който сте предоставили на господин Дрейк — подкани го адвокатът.
Съдебните заседатели се бяха навели напред и внимателно наблюдаваха.
— Ваша милост — скочи от мястото си Макнер. — Възразявам срещу това доказателство не само защото представянето му в този момент противоречи на утвърдената процедура, но и защото то няма нищо общо с делото.
— Съдът вече разреши на господин Мейсън да представи това доказателство сега, макар и в нарушение на процедурата — заяви съдия Канфийлд. — А решението на съда по вашето възражение за връзката на това доказателство с делото ще бъде отложено за по-късно, когато защитата представи своята теза. Или другояче казано, съдът ще приеме временно това доказателство, а ако то се окаже несвързано с предмета на делото, обвинението ще може да повдигне отново възражения срещу него.
— Това е всичко, което бих искал, ваша милост — усмихна се Мейсън.
Харли Реймънд разтвори пакета и извади малка дървена кутия. Махна капака и показа будилник, който работеше.
Адвокатът доста демонстративно погледна ръчния си часовник, като свери показваното от него време с това на будилника, после изви глава към електронния часовник на стената в дъното на съдебната зала.
— Ще си позволя да обърна внимание на многоуважаемите съдебни заседатели върху факта, че този часовник е два часа, четирийсет и четири минути и четирийсет секунди напред.
— Това ще бъде отбелязано в протокола — кимна съдия Канфийлд, който явно проявяваше интерес към необичайното доказателство.
— Ваша милост, аз бих предпочел да отложа кръстосания разпит на този свидетел за по-късно, след като се вземе окончателното решение за допустимостта на това доказателство — обади се Макнер, явно раздразнен, че основната работа по делото се е забавила.
— Съгласен съм — каза съдия Канфийлд. — Правена ли е някаква проверка за пръстови отпечатъци по този часовник, господин Мейсън?
— Очевидно не, ваша милост — усмихна се с благодарност адвокатът. — Бих помолил съдът да поръча на експертите от полицейското управление да направят необходимите тестове.
— Точно това разпореждам — съгласи се съдия Канфийлд.
— Готов ли сте да продължите с призоваването на вашите свидетели, господин Макнер?
— Да — отвърна малко троснато заместник-областният прокурор. — След като отделихме толкова време на хороскопите и астрологията, може би вече е крайно наложително да се върнем към реалните доказателства. Призовавам за свой следващ свидетел господин Уилям Н. Джеймсън.
Джеймсън се закле да говори истината и само истината и разказа за откритото от полицията тяло на Хардисти в планинската къща. Даде показания също така по техническите методи, за снимки, карти и за други неща, свършени от полицията, както при всички останали разследвания за убийство.
Но след като премина през всички тези рутинни подробности, Макнер постепенно започна да задава въпроси, които според познатата вече негова тактика трябваше да доведат до поредния драматичен връх.
— Бяхте ли с мен в Роксбъри на втори октомври тази година? — попита той свидетеля.
— Да, сър.
— И къде отидохте, когато пристигнахте в Роксбъри?
— В къщата на обвиняемия доктор Мейкън, където се намира също така и приемната му за болни.
— Видяхте ли се с доктор Мейкън?
— Да.
— Кой още присъстваше на срещата ви.
— Само той и вие, бяхме тримата.
— След този наш разговор имахте ли възможност да проверите и автомобила на доктор Мейкън?