Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Гарант 21
- ISBN: 954–754–037–8
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник». Краткое содержание книги:
— Да, сър.
— И доказаха ли тези анализи по недвусмислен начин, че наистина става въпрос за кръв?
— Да, сър, потвърдиха, че това е кръв.
— Ще ви помоля да вникнете внимателно в следващия ми въпрос, докторе. Да предположим, че на първи октомври хиляда деветстотин четирийсет и втора година един човек е бил застрелян с куршум от трийсет и осемкалибров револвер. Вие като експерт в състояние ли сте да откриете нещо по този куршум, който в момента държите в ръцете си, даващо ви основание да твърдите, че точно това е фаталният куршум, довел до смъртта на жертвата на посочената вече дата?
— Да — отвърна доктор Прингъл. — Открих по куршума следи, които ми дават основание да отговоря на този въпрос.
— Бихте ли обясниш на съдебните заседатели какво точно имате предвид?
— Направих тестове на кръвта по куршума както по метода на утаяването, така и чрез микроскопско измерване.
— И какво открихте?
— Установих точния размер на еритроцитите. Техният размер е осем микрона.
— Какви са тези еритроцити, докторе?
— Червени кръвни телца.
— Искате пи да подложите свидетеля на кръстосан разпит? — обърна се неочаквано към Мейсън заместник-областният прокурор.
Адвокатът се поколеба за миг, а след това отговори положително.
— По доста странен начин изложихте свидетелските си показания, докторе — обърна се той малко намръщено към свидетеля.
— Отговорих на зададените ми въпроси.
— Така е наистина. Но не пожелахте да направите никакви заключения.
— Не, сър. На този етап бях разпитван единствено за фактите.
— Вие заявихте, че сте определили диаметъра на червените кръвни телца.
— Да, сър.
Мейсън замълча за момент и след това продължи бавно:
— Не съм съвсем убеден, докторе, но според моята информация червените кръвни телца на човека май са с диаметър седем микрона.
— Точно така, сър.
Адвокатът се размърда неловко на мястото си.
Съдия Канфийлд се наведе рязко над банката, опря лакът в нея и се загледа към свидетеля.
— Бих искал да елиминирам всяка възможност за погрешно разбиране на вашите показания, докторе. От отговорите ви разбрах, че червените кръвни телца в кръвта по куршума са с размер осем микрона в диаметър, така ли е?
— Да, сър.
— А тези при човешките същества са с диаметър седем микрона?
— Точно така.
— Можем ли при това положение да твърдим, че кръвта по този куршум не е от човешко същество?
— Съвсем правилно сте разбрали, ваша милост.
Съдия Канфийлд погледна учудено към заместник-областния прокурор, след това се облегна назад в мекото си кресло.
— Продължете с кръстосания разпит, адвокате — каза той на Мейсън.
— След като сте установили със сигурност, че кръвта по куршума не е човешка, наясно ли сте вече с произхода на тази кръв? — попита Пери.
— Да, сър. Това е кръв на куче. Размерът на червените кръвни телца при домашните кучета обикновено е около осем микрона в диаметър и това е най-близкото до човешките еритроцити. Тестовете показаха, че кръвта е от куче.
— При това положение вие със сигурност ще потвърдите, докторе — продължи съвсем внимателно адвокатът, — че не е възможно това да е фаталният куршум, причинил смъртта на Джак Хардисти?
— Да. Този куршум не е имал контакт с човешка плът. Той е бил изстрелян в тялото на куче.
— Това е всичко — рязко обяви Мейсън.
— Благодаря ви, че изяснихте това обстоятелство вместо мен, адвокате — кимна му Макнер и се усмихна многозначително.
Съдия Канфийлд, явно доста раздразнен, бе готов да направи някакъв коментар по въпроса, но после размисли и се отказа. Сигурно бе решил, че Пери Мейсън е човек, който доста добре умее да се грижи за себе си и няма да остави всичко това без последствия.
— Това е всичко за момента, докторе — каза заместник-областният прокурор. — Призовавам следващия си свидетел Фред Херман.
Призованият се приближи и зае свидетелското място. Той също бе от полицията в Роксбъри. Беше едър, движенията му бяха малко флегматични. Явно гледаше на необходимостта да се яви днес тук и да даде показания като на поредното неприятно задължение, което му пречи да изпълнява рутинната си работа за деня. Държеше се безразлично и дори изглеждаше отегчен, сякаш бе призован в съда да свидетелства за някакво дребно престъпление, станало предишната вечер.