Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

Макнер подаде бележката на служителя.

— Моля това да се заведе под съответния номер като доказателство на обвинението — каза важно.

След това се извърна и погледна победоносно към Пери Мейсън, като кимна към часовника, явно опитвайки се да му покаже, че вестниците отново ще могат да отразят драматичния завършек на следобедното заседание.

— Приключихте ли с разпита на този свидетел? — попита съдия Канфийлд.

— Да, ваша милост. И без това вече наближава четири и четирийсет и пет и…

Съдията не обърна внимание на намека му.

— Започнете кръстосания разпит — кимна на Мейсън той.

В първия момент заместник-областният прокурор не успя да скрие разочарованието си, и то се изписа на лицето му. Без съмнение се бе надявал, че съдия Канфийлд ще закрие заседанието, а освен това не пропусна да забележи симпатията, с която негова милост погледна към адвоката.

Мейсън застана срещу свидетеля.

— Вие работите още от началото по този случай, нали, господин Джеймсън? — попита той.

— Какво точно искате да кажете?

— Че сте работили по откриването на доказателствата.

— Да, така е.

— Направили сте всичко възможно, за да откриете важни факти, които могат да дадат основания за съответни заключения?

— Да.

— Специално се погрижихте да се претърси пропастта, за да видите дали няма да откриете оръжието, което според някои свидетели обвиняемата госпожа Хардисти е хвърлила там?

— Това съвсем не беше необходимо — засмя се свидетелят.

— Защо? — попита адвокатът.

— Защото револверът бе намерен… там, където тя се бе опитала да го скрие след убийството.

— Разбирам — кимна Мейсън. — Значи не се е наложило да търсите нейния револвер в пропастта?

— Не се наложи.

— С други думи, след като сте открили револвера на госпожа Хардисти, вие сте сметнали, че няма защо да търсите друго оръжие?