Алхимикът от Сенките

Херцогиня Дьо Шеврьоз беше родена Мари дьо Роан-Монтбазон.

През 1617-та, на петнайсет години, тя се омъжи за Шарл дьо Люин, маркиз Д’Албер. Той беше с двайсет и две години по-възрастен от нея, радваше се на благосклонното отношение на краля и получаваше длъжности, богатства и почести въпреки скромната си интелигентност. Назначена за суперинтендантка10 в дома на кралицата, младата, красива и жизнерадостна маркиза Дьо Люин се хареса на Анна Австрийска, която скучаеше. Между тях се зароди искрено приятелство, а същевременно кралят започна да пренебрегва съпругата си и смяташе, че Мари упражнява лошо влияние върху нея. Вярно беше, че суперинтендантката не бе особено плашлива и с удоволствие се отдаваше на забавления. Докато мъжът ѝ се издигна до херцог и конетабъл11, тя стана любовница на най-малкия син на херцог Дьо Гиз, Клод Лотарингски, принц Дьо Жоанвил и херцог Дьо Шеврьоз. Люин загина през 1622 г., по време на военна кампания в Южна Франция срещу хугенотите. Тогава Мари беше на двайсет и една години. Въпреки враждебното отношение на краля, тя все пак запази мястото си редом с кралицата. Една вечер измисли поредната игра и двете си устроиха гоненица по коридорите на Лувъра. Анна Австрийска падна и след два дни направи принудителен аборт. Тази трагична загуба предизвика кралския гняв. От този момент младата вдовица изпадна в немилост и бе изгонена от двора.

Напук на всяко благоприличие, Мари се омъжи за херцог Дьо Шеврьоз едва четири месеца след смъртта на Люин. Луи XIII се противопостави на този брак. Но верността на херцога, неговото славно бойно минало и принадлежността му към лотарингския аристократичен дом смекчиха позицията на краля, той му прости и скоро след това отново разреши на херцогинята да се присъедини към свитата на кралицата. Тогава тя започна една от най-знаменитите кариери на интригантка — и любовчийка — в историята на Франция. В продължение на няколко години подтикваше кралицата да се отдаде на Бъкингамския херцог и почти успя. Противопостави се на сватбата на Гастон, брата на краля, с госпожица Дьо Монпансие. Участваше в конспирация срещу Кардинала, която въпреки всичко се провали. Забърка се и в заговор срещу краля, но статутът ѝ на чуждестранна принцеса я спаси. Осъдена да се оттегли в земите си, тя замина за Лотарингия и без да се отказва от лекия живот, продължи да плете мрежи срещу най-знатните благородници. След блокадата на Ла Рошел Англия води мирни преговори и се застъпи за херцогинята. Така тя се завърна във Франция след едногодишно изгнание. Носеше ѝ се славата на дяволица, вече наближаваше трийсетте, но не се укроти. Дали заради огромния си късмет или заради пресметливостта си, тя не взе участие в бунта, избухнал през лятото на 1632 г. в Лангедок. Видя победата на кралската армия при Кастелнодари и осъждането на смърт на херцог Дьо Монморанси12.