Алхимикът от Сенките
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките». Краткое содержание книги:
Анес се притече на помощ на мускетаря и заедно те намериха кожен плик, скрит в хастара на дублета на Гере. Тъй като беше запечатан, те се поколебаха и потърсиха с очи позволението на Ла Фарг. Той ги поощри, така че счупиха восъка.
Пликът съдържаше писмо, както и няколко изписани на ръка листа, които Анес прегледа и учудването ѝ непрекъснато растеше.
— Това е памфлет — рече тя. — Говори се за кралицата, за неспособността ѝ да роди наследник и за намерението на краля да я отпрати по тази причина. Авторът твърди, че кралят вече е поискал съвет от Рим и скоро ще може да си избере нова невеста…
Известно време всички останаха смаяни.
След осемнайсет години брак Анна Австрийска все още не беше станала майка. Няколко пъти пометна и от известно време понасяше омразата и безразличието на съпруга си Луи XIII, който наистина вече не споделяше едно легло с нея. Отхвърлянето на кралицата щеше да предизвика голямо вълнение в кралството и евентуално скандал в двора. Но най-вече щеше да доведе до раздор с Мадрид, тъй като Анна беше сестра на испанския крал.
— Мислите ли, че в тези твърдения има истина? — запита Анес.
— Кой знае? — отговори Ла Фарг. — Дори да е така, какво значение има за нас?
— Несъмнено този текст е трябвало да бъде разпространен нелегално в Париж — отбеляза Лепра. — И да предизвика фурор.
— Или да стане повод за безредици? — предположи Марсиак.
— Или да доведе до огромно вълнение в Европа и да обезпокои краля, да го принуди да се откаже от намеренията си…
— Нима това е заговорът срещу краля, за който Италианката говори? — учуди се баронеса Дьо Водрьой. — Виж ти!
— Не — намеси се Ла Фарг. — Подготвя се нещо съвсем друго. Но независимо дали е правдив, или измислица и клевета, този памфлет не е толкова невинен. Струва ми се, че успяхме да заловим онова, което кралицата майка би искала да стигне до херцогиня Дьо Шеврьоз.
— Вероятно писмото съдържа специални разпореждания.
— Да го отворя ли? — запита мускетарят и вдигна плика, който лежеше до ръкописа.
— Да — рече Ла Фарг.
В Кардиналския дворец, в железен шкаф, имаше цяла колекция от откраднати или подправени печати. Сред тях беше и този на кралицата майка.
Лепра го счупи и отвори писмото.
— Възникна проблем — каза той тутакси. — Това писмо е шифровано.
На идване към двореца на Ястреба Арно дьо Ленкур срещна паланкин, който, съпровождан от Балардийо, отнасяше нанякъде Марсиак. Зрелището удиви бившия шпионин, той се отдръпна и вяло отговори на поздрава, който гасконецът му отправи с ръка.
— Отивам да си лекувам раните в „Малките жабчета“ — рече му Острието. — Минете да ме видите, ако имате възможност! Ще бъдете посрещнат като крал!
Ленкур гледаше как паланкинът се изнизва през вратата, без да промълви нито дума. След това забеляза Ла Фарг бързо да отива към конюшнята, и Алмадес, който вече го чакаше, държейки за юздите два оседлани жребеца.
— Господине! — повика го той.
Капитанът на Остриетата спря.
— Да, Ленкур?
— Може ли да ми отделите няколко секунди?
— Говорете бързо. Отивам да занеса в Кардиналския дворец документите, които намерихме у Гере.
— Заловихте ли го?
Ла Фарг си помисли, че ще спести време, ако информира Ленкур веднага.
— Последвайте ме — каза той и даде знак на Алмадес да почака.
Влязоха през най-близката врата, тази на кухнята. Двамата мъже седнаха и след като помолиха Наис да излезе, старият благородник разказа на Ленкур всичко. Последният слушаше внимателно, понякога кимаше и запомняше всеки детайл.
— Едно е неоспоримо — заключи той накрая, — този памфлет е много характерен за стила на кралицата майка.
Прогонена от кралството и заточена в Брюксел, съпругата на Анри IV и майка на Луи XIII беше сприхава старица, която не успяваше да скрие гнева си, че големият ѝ син брутално я е отстранил от властта и покровителства Ришельо. Тя интригантстваше, мечтаеше за отмъщение и възлагаше всичките си надежди на другия си син — Гастон Орлеански, наречен „монсеньор“, когото се надяваше да види на трона.
— Прав сте — призна капитанът на Остриетата.
— А бихте ли ми показали това шифровано писмо?
— Ще можете ли да го разчетете?
— Вероятно. Някога бях един от секретарите шифровчици на Кардинала.
Ленкур взе писмото, което Ла Фарг му подаде, и бързо го прегледа. Текстът представляваше поредица — без пунктуация и без нови редове — от символи, повечето от които се използваха в алхимията.
Бившият шпионин на Кардинала се усмихна.
— Шифърът е много прост. Всеки знак е определена буква, това е всичко.