Половин свят

Твърде късно. Трън беше подмамила гиганта в един от светлите ъгли на двора и той примижа, заслепен от лъчите на майка Слънце.

В следващия миг тя летеше към него като светкавица. Въпреки размера му, успя да го извади от равновесие с един-единствен, ужасяващо силен удар със секирата по щита му, после пъхна меч под долния ръб на щита и го наръга с всичка сила в огромния търбух. Бранд се възползва и замахна към нея, но тя повече не беше там — смееше се, докато отскачаше встрани, като през цялото време внимаваше една от лющещите се колони да е между нея и Кол.

— О, боже — изпъшка Досдувой, преви се и сграбчи корема си.

— Обещаващо — отбеляза Скифър, която крачеше покрай тях с ръце на гърба. — Но не се самозабравяй. Приемай всяка битка като последна. И всеки враг като най-опасен. Умният боец винаги изглежда по-малко от това, което всъщност е.

— Благодаря за съвета — процеди през зъби Бранд и опита да изтрие в рамото си потеклите струйки пот на челото му. Богове, беше горещо. Понякога имаше чувството, че в целия проклет град няма и полъх вятър.

— Баща ми казваше „не се възгордявай“. — Погледът на Трън се стрелна от Бранд към Кол и обратно. — Казваше, че големите воини често започват да вярват на песните, които се пеят за тях и си мислят, че понеже те са велики, може да ги убие само нещо велико. Но човек умира и от малки неща.

— Просто недоизлекувана драскотина — каза Сафрит, застанала отстрани с ръце на кръста.

— Протрит ремък на щита ти — изръмжа Бранд. Опитваше се да не изпуска от очи оръжията на Трън, но прилепналият ѝ кожен елек непрекъснато го разсейваше.

— Да се подхлъзнеш на овче лайно — каза Кол. Стрелна се и опита да наръга Трън, но незнайно как, получи удар по щита си и тя се промуши покрай него и излезе от ъгъла.

— Баща ти ми звучи като разумен човек — каза Скифър. — Как умря?

— Убит в двубой с Гром-гил-Горм. Очевидно, повярвал е на песните.

Трън смени рязко посоката и колкото и чевръст да беше Кол, тя се оказа по-бърза — бърза като скорпион, но не толкова милостива. Секирата ѝ попадна в крака на момчето, коляното му поддаде и той залитна настрани. Тя го плесна с меча през ребрата и той извика и се изтърколи настрани по земята.

Бранд видя своя шанс и се възползва на мига, но въпреки че я свари неподготвена, тя успя да избие меча му и острието се стовари с трясък в рамото ѝ. Богове, колко корава беше станала, дори не трепна от удара. Той я връхлетя с щита си, изблъска я към стената и железният кант изкърти мазилката и пръсна облак прахоляк във въздуха. Двамата се вкопчиха един в друг, заклатиха се насам-натам в неловка прегръдка и за момент и Бранд беше убеден, че най-после я беше спипал натясно. И тогава, въпреки че беше притисната с гръб към стената, тя някак успя да провре крак зад неговия, изръмжа и го изблъска назад.

Двамата се стовариха тежко на земята, тя отгоре, той — под нея. Богове, беше станала невероятно силна. Сега знаеше какво е изпитал Бейл от песните, когато се е бил с огромната змиорка, но подозираше, че за разлика от него, той нямаше да излезе победител.