Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— А защо не двама? — викна Трън. Стана почти неволно, дори не осъзна, че го каза. А и гласът ѝ не звучеше като нейния — дрезгав и предизвикателен, той дълго кънтя в мраморните стени, украсени със сребърни орнаменти.
Но дюкът просто се засмя:
— Чудесно! Ах, младежката дързост! Племенницата ми е същата. Мисли си, че всичко е възможно на този свят, без значение от традиции, чувствата на другите, без значение от… реалността.
Ярви се поклони отново:
— Онези, които управляват и онези от дясната им страна, трябва винаги да се съобразяват с реалността.
Дюкът поклати пръст:
— Ето че вече те харесвам.
— Всъщност вярвам, че имаме общи приятели.
— Оу?
— Ебдел Арик Шадикшарам.
Микедас облещи очи, свали крак от подлакътника на трона и се наведе напред:
— Как е тя?
— Съжалявам, че ще го чуеш от мен, твоя милост, но тя мина през Последната врата.
— Мъртва е?
— Убита от ръката на подмолен роб.
— Милостиви боже. — Дюкът се изтегна на трона. — Беше изключителна жена. Предложих ѝ да се омъжи за мен, между другото. Разбира се, бях млад тогава, но… — Той поклати невярващо глава. — Тя ми отказа.
— Наистина изключителна жена.
— Годините се изнизват като песъчинки през пръстите ни. Сякаш беше вчера… — Дюкът въздъхна дълбоко и твърдостта се върна в погледа му. — Но сега по работа.
— Разбира се, твоя милост. — Отец Ярви се поклони отново. Толкова много поклони, главата му подскачаше нагоре-надолу като ябълка в бъчва с вода. — Идвам като пратеник от кралица Лейтлин и крал Удил от Гетланд, да моля за аудиенция при нейно Сиятелство Виалайн, императрица на Юга.
— Хмммм. — Микедас се подпря на лакът и се почеса по брадата с унило изражение на лицето. — Да ми припомниш къде беше Гътланд?
Трън изскърца със зъби, но явно търпението на Ярви беше като изковано от стомана.
— Гетланд е на западния бряг на Разбито море, твоя милост, северно от седалището на Върховния крал, Скекенхаус.
— Толкова много миниатюрни кралства там, човек трябва да е учен, че да ги запомни всичките! — Последва нов кикот откъм придворните и Трън изпита острата нужда да започне да раздава юмруци. — Ще ми се да можех да отдам честта от аудиенция на всеки молител, но разбираш, времената са тежки.
Ярви склони отново глава:
— Разбира се, твоя милост.
— Толкова много врагове за укротяване, толкова много приятели за уверяване. И толкова много съюзи за преразглеждане, някои… по-маловажни от други, при всичкото ми уважение. — От усмивката му лъхаше неуважение като воня от пита престояло сирене.
— Разбира се, твоя милост — поклони се Ярви.
— Императрица Виалайн не е жена… — той посочи пренебрежително към Трън като към кранта в конюшнята си, — от този тип. Тя е почти дете. Много впечатлителна. Невинна. Има още толкова много да учи за това как стоят нещата в действителност. Разбираш, че аз трябва да съм предпазлив. Разбираш също, че ти трябва да си търпелив. В огромна страна като нашата, с такова многообразие от народи в нея, преходът от един управник към друг е… като прекосяването на река през каменист брод. Но ще изпратя да те повикат, своевременно.
— Разбира се, твоя милост — поклони се Ярви. — Ако може да попитам, кога?
Дюкът го отпрати небрежно с ръка:
— Своевременно, отец ъъ…
— Ярви — изсъска майка Скаер.
Трън не разбираше от дипломация, но остана с пълното убеждение, че своевременно означава никога.
Майка Скаер ги чакаше отвън, в дългия коридор с редици от статуи покрай стените. От двете ѝ страни стояха двама от личната ѝ стража — намръщен ванстерландец и огромен нискоземец с лице като каменна плоча. Бидейки и без друго в лошо настроение, Трън моментално се наежи насреща им, но те не се впечатлиха особено.
Нито господарката им:
— Изненадана съм да те видя тук, отец Ярви.
— А аз теб, майко Скаер — отвърна Ярви, но според Трън и двамата въобще не изглеждаха изненадани. — Явно и двамата с теб сме на половин свят разстояние от отредените ни места. Предполагах, че седиш до своя крал, Гром-гил-Горм. Той се нуждае от теб, да му говориш с думите на баща Мир преди майка Война да го е унищожила напълно във войната му с Гетланд.
Ако това беше възможно, погледът на майка Скаер стана още по-леден.
— Щях да бъда до него, ако баба Вексен не ме бе избрала за тази мисия.
— Огромна чест. — Беглата усмивка на отец Ярви говореше по-скоро за изгнание, отколкото чест, а също, че и двамата го знаеха. — Явно си зарадвала много баба Вексен, че да я заслужиш. Нека позная, застъпи се за страната си? Застъпи се за своя крал и неговия народ?