![Смъртта на една марионетка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/0/smrtta-na-edna-marionetka-bg-download.jpg)
Смъртта на една марионетка [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9548456958
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Смъртта на една марионетка [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво да ви кажа, сър… Не виждам никаква причина тези двамата да са замесени. Освен ако мъртвият е бил обратен и жена му да е хойкала заради това. Но от чутото разбирам, че е бил с права резба.
Барнаби кимна.
— Да. Едва ли има причини неговата хетеросексуалност да се поставя под съмнение.
— А ония двамата… Евърард — ами… те са просто дребни лигави нагаждачи.
— Изглежда, това е всеобщото мнение за тях. Така. Хайде да разпитаме Николас.
Сержантът тръгна, но внезапно спря.
— Какво да кажа на оня дебелак? Вляза ли там и не го извикам, едва не се подмокря от яд.
— Обясни му — ухили се Барнаби, — обясни му, че господарката винаги слиза последна.
Криминолозите си бяха свършили работата зад кулисите и сега обработваха сцената. За да се спести време, освободиха Колин и Дейвид Сми, но им казаха да се явят в полицейския участък на другата сутрин. Барнаби разпитваше Николас.
Момчето му хареса от самото начало. Том бързо схвана, че Николас се наслаждава на драматизма на положението и същевременно доста се срамува от постъпката си. А това, прецени Барнаби, е точка в плюс за него, за разлика от някои други в трупата, които се бяха потопили в наслаждението, ала срамът беше дефицит за тях. Барнаби се увери, че Николас не е видял никой да пипа бръснача и не знае нищо за сваленото тиксо. После го попита има ли представа защо някой би искал да навреди на Еслин.
— Никога не си играл с него на сцената, нали? — засмя се пресилено Николас и се изчерви от притеснение и безпокойство.
— Запази шеги като тази за себе си — посъветва го Барнаби. — Тази вечер тук умря човек.
— Да… разбира се. Съжалявам, Том. Просто нерви… паника… предполагам.
— И за какво е тази паника?
— За нищо!… Нищо…
Барнаби замълча за момент, загледан безучастно в Николас. Размени поглед със сержант Трой. Всичко можеше да се прочете в този поглед. Николас, превърнал се вече в кълбо от нерви и мрачни предчувствия, усети как му омеква гръбнакът.
Барнаби не видя какво се случи под масата. Но дори и да беше видял, никога не би повярвал, че, атаката беше абсолютно непредизвикана. Кой би повярвал? А ако Еслин е имал причина да напада Николас, то защо да не се предположи, че и Николас има причина да убие Еслин? Колко лекомислени и детински, помисли си Николас, изглеждат сега разсъжденията му, че Еслин временно се е побъркал. Той се виждаше как потъва в блато от лепкави емоции и бъркотии, засипан с въпроси и контравъпроси, и то под този вледеняващ змийски поглед. (Възможно ли е човекът отсреща да е онзи Том, когото познава?) Слава Богу, че никой не видя сблъсъка му с Еслин. Достатъчно е просто да запази спокойствие и всичко ще бъде наред.
— Какво си направил с ръката си?
— Коя ръка?
— Дай да видим. — Сърдито изръмжаване. — Другата, Николас.
Николас си показа ръката. Барнаби я огледа мълчаливо. Трой си позволи да подсвирне тихо.
— Неприятно — констатира главният инспектор. — Как успя да го направиш?
— Ужилване…
— От какво?
— От оса.
— Гнездо на оси зад кулисите? Това е нещо ново.
— Стана вчера.
— Ааа — кимна Барнаби и се усмихна, сякаш нелепото обяснение му се стори напълно задоволително, после уточни: — Разбрах, че именно ти си пуснал слуха за изневярата на Кити.
— Не е слух — тросна се Николас разгорещено. — Знам, че не биваше да казвам на Ейвъри, и много съжалявам, но не е слух. Видях я в осветителната кабина с Дейвид Сми.
— Сигурен ли си?
— Да. Само те двамата бяха в сградата.
— Освен теб.
— Е… разбира се…
— Значи ти единствен твърдиш, че с Кити е имало някой.
— Едва ли щеше да се извива и да се гърчи така, ако беше горе сама.
— Но може да е била там с теб.