Ръката на пророка [bg]

Раймон отвори триногата, монтирана под цевта на оръжието, махна няколко камъка, за да подравни мястото, и се настани колкото може по-удобно. След това притисна око към оптичния мерник и проследи драмата, която се разиграваше на върха на Бен а Хрейг.

Катлийн не видя лицето на онзи, който я накара да се наведе върху една скала, но с периферното си зрение зърна другия — мургав латиноамериканец с черни засукани мустаци. Той бавно отвори оранжевата кутия.

Археоложката зачака неизбежната реакция и не се излъга. Ахване, последвано от благоговейно мълчание.

След няколко секунди мъжът затвори и заключи капака и извади радиостанцията си.

— Шести, тук Втора група. Чувате ли ме?

Пропука отговор, почти заглушен от воя на вятъра.

— Взехме пратката и сувенира. Невероятен е…

Латиноамериканецът продължи да говори по радиото, но първият мъж я натисна още по-плътно към големия камък, така че преви горната част на тялото й върху него. Сега Катлийн виждаше само извисилия се над нея звяр с щръкнала напред брадичка.

Той я задържа в тази поза още няколко секунди, след това я пусна. Най-после можеше да се огледа. Кутията с книгата се намираше между нея и мургавия. Освен Годзилата, който стискаше ръката й, не забеляза никой друг.

Отново насочи вниманието си към мъжа, забил пръстите си в плътта й. Той сбърчи лице при поредния мощен повей на вятъра и придоби още по-ужасен вид. Под дясното му око беше татуирана синя сълза.

Изведнъж чудовището рязко я дръпна към себе си и се ухили похотливо.

— К’во ше казва да позабавляваме, маце?

Гневът и отвращението събудиха последните й останали сили. Тя изпъна гръб и доближи лицето си към неговото.

— Предпочитам да го направя с някой пръч — надвиха вятъра археоложката. — Със сигурност ще е по-интелигентен, по-красив и няма да смърди толкова ужасно!

Латиноамериканецът избухна в смях.

— Каза ли ти го, Борис?!

Руснакът го погледна, усмихна се и запримигва. След малко бавно обърна едрата си глава към нея. Усмивката му изчезна и лицето му почервеня, после поморавя.

— Курва!

Грамадната му длан се стовари сякаш от небето и ударът я връхлетя с умопомрачителна сила. Мина известно време, докато сребристите искри пред очите й се разнесат достатъчно, за да осъзнае, че се е проснала на земята. Виеше й се свят, но Катлийн запълзя колкото можеше по-назад от мъжа. Пресегна се зад гърба си, напипа един камък и без да се замисля, с всички сили го хвърли към главата на мъжа. Той само го одраска по бузата и онзи продължи да се приближава. Черните му очи святкаха безумно. Намръщеното му зачервено лице излъчваше дива ярост.

— Стига бе, човек — опита се да го спре латиноамериканецът. — Не бива да…