Последната императрица [bg]

— Не зная нищо за никакъв Рандъл Чен…

— Лъжец! — изрева Ринчен.

С рязко движение монголът изтегли сабята си и удари с мълниеносна скорост. Сребърното острие блесна във въздуха, обезглавявайки сикхския войник от дясната страна на Хари.

— Кажете ми за синеокия! — изкрещя Ринчен.

— Дойдохме тук с бяло знаме! — извика му вбесеният Хари.

Ринчен отново замахна, острието изсъска във въздуха и отряза главата на кралския драгун от лявата страна на консула.

— Кажете ми за синеокия!

Хари впери невярващ поглед в обезглавените тела до себе си.

Кръвта беше оплискала гърдите на Ринчен, правейки го да изглежда още по-заплашителен.

— Ще ми разкажете за синеокия — каза той на развален английски, — или ще ви съсека всички, един по един, докато не остане място за лъжи! — Той замахна да удари още един от антуража на Хари.

— За бога, човече! — извика от групата Томас Боулби, кореспондентът на „Таймс“. — Кажете му каквото иска да знае. Този варварин ще ни избие, без да му мигне окото.

До този момент Хари беше толкова свикнал да изразява вездесъщата сила и могъщество на Великобритания, че не беше в състояние да схване опасната ситуация, в която се бе озовал с групата си. Той бързо се окопити и заговори внимателно на превъзходен мандарински:

— Тук съм с изричното съгласие на имперските пълномощници. Дойдохме с уважение да формализираме съюз със Сина на небето. — Тонът му вече бе по-мек и поведението много по-спокойно. — Необходимо е вашето съдействие, монголски принце.

Ринчен подаде сабята на един от хората си да избърше кръвта на червените дяволи от острото като бръснач острие.

— Така значи… сега искате да покажете уважение ли? — рече той и даде знак на двама от хората си. — Коутоу! — излая той.

Преди Хари да проумее какво става, краката му бяха подкосени и той се озова на колене, с притиснато в прахта чело.

— Кажете ми за синеокия! — извика Ринчен. Когато не получи отговор, той каза: — Пред вас не е човек с изискани маниери. Тук няма имперски пълномощници, които да ви спасят.

— Трябва да престанете с това неуважение! — извика отец Дюлюк на добър китайски. — Този човек е представител на кралица Виктория! Трябва да му бъде позволено да запази честта си!

Секунда по-късно отец Дюлюк също бе на земята, забил чело в пръстта в принудителен коутоу.

— Няма да ви заблуждавам повече — успя да произнесе Хари. От разбития му нос течеше кръв. — Синеокият е един от нас! — Признанието не попречи на хората на Ринчен да набият главата му в пръстта. — Познавам го добре. Той е един от нас! — отчаяно каза Хари.

Накрая Ринчен махна на хората си и Хари и Дюлюк вдигнаха окървавените си и мръсни лица от влажната земя.

— Най-сетне разбрахте, че нямате избор — грубо рече Ринчен. — Ще ми разкажете всичко за китайския предател. Достатъчно е само да се запитате колко болка трябва да се изтърпи, преди монголският господар да получи информацията, която заслужава. — Ринчен се обърна към хората си. — Вържете им ръцете!