Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Грабнах още една чаша вино от един поднос наблизо и седнах на шезлонг от тиково дърво до басейна. Покрай ромона на падащата вода от басейна чувах лекия фюжън джаз и разговорите на хора, които не се тревожеха как ще си платят сметките за тока. Беше една от малкото вечери около залива на Сан Франциско, когато можеш да седиш навън, без да се налага да си с връхна дреха. Нямаше да се учудя, ако Ави беше поръчала специално заедно със суши хапките и тропически температури. Това ми харесваше. Исках повече такива вечери.

Чух звука от високи токчета и когато отворих очи, видях как Ави събу обувките си и седна на шезлонга до мен. Държеше чашата си близо на ръба, все едно я предизвикваше да се изхлузи от пръстите й и да падне на земята. Нямаше да има значение дори да паднеше. Имаше още дузина чаши, които чакаха върху подноса на сервитьора. В къщата на Ави винаги имаше още от всичко.

— Забавляваш ли се? — попита ме тя.

— „Миравал“ е за загубеняци.

Тя се протегна към мен през шезлонга и ме хвана за ръката почти по сестрински.

— Толкова се радвам, че дойде — каза тя.

— Благодаря ти. И нямам предвид само тази вечер — отвърнах.

— Надявам се, че вече ме приемаш за приятелка.

— От най-добрите. От онези, които ми дават добри съвети и чиито къщи са като спа курорти.

Тя се засмя, седна на края на шезлонга си и се наведе напред над сключените си пръсти.

— Исках да изчакам до по-късно и да ти споделя нещо, но не мога да издържа. Ела с мен.

Взехме обувките си в едната ръка, а чашите с вино в другата, хилейки се като ученички, които се вмъкват в стаята на директора, за да задигнат конфискуваната марихуана. Влязохме в къщата и аз я последвах към стая, която явно служеше за офис. Както всичко друго в дома на Ави, стаята излъчваше женственост, но и сила. Беше стая на жена, която знае точно коя е и къде е мястото й в света. Кадифена крепост, която показваше, че Ави не се интересува какво мислят другите за нея. Някой ден, казах си аз, някой ден.

Взе от бюрото си кожена папка и ме подкани с жест да седна на дивана отсреща. Притисна папката към себе си, седна върху бюрото и се усмихна.

— Винаги съм смятала, че моментът, преди да получиш това, което искаш, е по-приятен от това, което следва. Иска ми се да изживееш момента точно сега. Това, което ще ти дам, не е просто подарък, а нещо, което си заслужила. Точно този момент обаче е моят подарък за теб. Искам да го почувстваш, така че да го запомниш завинаги.