Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
На 21 февруари 2001 година,в новините по всички програми на телевизиите се предаде репортаж от заседанието на Държавния съвет под председателството на Президента на Русия В.Путин. На заседанието се разглеждаше въпроса за земята. За частната собственост върху земята, включително и селскостопанската. Различни бяха мненията на събралите се на съвета губернатори. Мнозинството от ръководителите на региони — членове на Държавния Съвет, се споразумяха за това, да се предостави на руснаците земята като частна собсвтеност.
Президентът, ако се съди по неговите реплики и изказването му, и по това, че именно той постави въпроса за земята пред Държавния Съвет, също е за отдаване на земята като частна собственост с право на предаване в наследство.
В резултат, на правителството е поръчано до май 2002 година да се подготви проект за ново законодателство за земята и да се внесе за разглеждане в Държавната Дума.
Разбира се става дума за продажба, а не за безплатно отдаване на земята за родови имения, и селскостопанските имоти не се засягат, но все пак, явното движение напред е осезаемо.
— Анастасия, това верига от случайности ли е, или ти понякакъв начин влияеш върху хората?Така ли е? Ти също ли можеш с глас от растояние да командваш? Разбира се. Можеш. И го правиш. Говориш ли с тях?
— Владимир, с нито един човек, освен с тебе, и то едва днес по телефона, аз не съм говорила от растояние както ти предполагаш. И никога няма да се възползвам от възможността за въздействие насила.
— Но нали веднъж, когато бях в Москава аз чувах твоят глас Анастасия. Нямаше те редом, но гласът звучеше.
— Дядо ми Владимир тогава беше с тебе. Мнозина от хората могат да улавят мислите, които са в пространството. Това е естествена способност на човека. По-рано са я притежавали хората и в това няма нищо лошо. Когато отсъства насилие. На растояние един човек може да докосне с мисълта си — лъч някой друг човек — да го огрее и с това да ускори мисловния му процес. Лъчът-мисъл е у всеки човек, но силата му е различна.
— Но твоят лъч е много силен, с него опитвала ли си хора да докосваш?
— Да. Но няма да ти назова имена.
— Защо?
— Докосването на лъча не е главното за тези хора. Главното е в тях е тяхната способност да възприемат действителността.
— Добре, не казвай имената. Само че… А, ето това е! Знаеш ли за какво си помислих? Грандиозно! А нали ти можеш от растояние не само да стопляш с лъча си, но и да гориш. В прах да превърнеш дори камък. То го показа веднъж. Тогава изгори онези, които подготвят атентати. Изгори жреците, а и изобщо цялата тази нечистотия. Ти казваше. Помня, писах го: «Ще изгоря с лъча си за миг тъмата на вековни постулати. Не заставайте между Бога и хората…» И така нататък. Помниш ли тези свои думи?
— Да, помня ги.
— Тогава какво се бавиш? Защо не ги гориш? Нали го каза.
— Говорех за постулаите. Но хора не ще посмея никога с лъча си да горя.
— Дори главните организатори на атентатите?
— Даже тях не бих посмяла.
— Защо?
— Сам помисли какво говориш Владимир.
— Какво има да мисля? На всички е ясно организаторите на атентати и техните помощници е нужно да се унищожат незабавно. За това вече са задействани армии на различни страни. Спецслужбите. Хора гинат.
— Техните усилия са напразни. Истинските организатори те няма да намерят нито да унищожат. По този начин атентатите не могат да се прекратят.
— Ами още повече тогава. Ако ти можеш да изчислиш и да ги изгориш в един миг и главните организатори, ипомощниците им, тогава го направи! Изгори ги!