Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
Тогава какво се получава — от една страна, той е хитроумен стратег и тактик, съвършен аналитик, а от друга — е пълен глупак. Излиза, че със своите терористични действия той е навлякъл гибел не само на себе си, на своята организация, но и на всички терористични организции, които дори не са свързани с него.
Ситуацията е нелогична, а следователно и действията на световното общество за борба с тероризма могат да бъдат неефективни, в голяма вероятност — дори опасни. Логиката говори за това, че главният организатор на атентатите остава извън подозрение.
Каквото и да е това, едно е ясно: От фактите, поднасяни от средствата за масова информация, се обрисува именно такава — алогична — картина на случилото се.
Разбира се, както много други хора, и аз отначало не обърнах внимание на това. Случилото се в САЩ възкреси в паметта ми едновременно няколко изказвания на Анастасия. Тях, също, поради необикновеността и странността им, аз не исках да публикувам. Но сега след американските събития, именно те много неща ми обясниха. Макар и далеч не всичко. Ето, например, едно от тях:
«Ръководителите на големите и малки държави още от времето на египетските фараони — са най-несвободните хора на Земята.Голямата част от времето си те прекарват в изкуствено информационно поле, принудени да се подчиняват на общоприети ритуали на поведение. Към нях непрекъснато постъпва огромен обем от типична, еднообразна информация, но факторът време не им позволява дори нея да анализират. Преминаването на ръководителя на една държава от изкуствения свят в естствения, дори за три дни, е опасно за жреците от различни нива. В това число е опасно дори за светските конкуренти на ръководителя. Опасността се заключава в това, че ръководителят може да започне самостоятелно да анализира много процеси, и да се осовбоди сам от властта на окултните въздействия и да освободи от тях народа си.
Естествено информационно поле е естествената природа, нейния вид, ароматите и звуците. Напълно да предпази човека от окултни въздействия може природата в собственото имение — мястото в което флората и фауната с любов се отнасят към човека».
Сега, когато седях зад бюрото си от кедър, подарено ми от Анастасия, и си спомнях това изказване, то не ми се стори така странно както преди.
Действително погледнете, какво става дори и с нашия Президент. Постоянни срещи ту с глави на други държави, чу с чиновници от нашата страна. Всички те искат не да пият чай, а идват с различни проблеми, и изискват за тях незабавни решения. А пресата? Само да стане някакво по — необичайно събитие и пресата веднага — «каква е реакцията на Президента?» Или още по-нахално — «защо на мястото ан събитието не отиде Президентът?» Одобрява се ако той отиде в района, където се е случило наводнение или нещо друго. Добре ли е това?
Кога би могъл той да помисли спокойно, да анализира постъпващата информация? «Дайте ни Президента!» — щом се случи нещо, иска народа. Така се е случило. Така е прието. Ами ако се приеме другояче? Не е длъжен Президентът да хуква нанякъде като пожарникар. Не е длъжен да приема чиновници и да хаби време за съвещания.
Необходимо е да му се даде възможмност да поседи в собствената си градина, и оттам да наблюдава събитията в страната и да анализира постъпващата информация. Понякога да взема някакви решения. Може би тогава и народът ще започне да живее по-добре. «Що за глупост?» — ще си помислят мнозина сигурно, мнозина, както в началото мислех и аз. Глупост ли? А това, че не дават на човека да помисли, нормално ли е? Някому това е много изгодно, президентите на различните страни да мислят колкото може по-малко. Какво ще се случи с нашата страна, ако се даде на нашия Президент време спокойно да мисли? Да не се разкъсва? Да му се даде възможност поне за известно време да излиза от изкуственото информационно поле?
И изведнъж! При тази мисъл сякаш ток протече през тялото ми, а бюрютю ми се сгря.Невероятна догадка… От вълнение не знам защо аз грабнах телефонната слушалка и без да набирам номер, защото тя няма телефон, изкрещях: «Анастасия!».
Обичайният сигнал не се чуваше в телефона. И след миг аз ясно чух познатият и различен от всички други гласове на света, чистият и спокоен глас на Анастасия: «Здравей Владимир. Опитай се да не се вълнуваш толкова силно. Сам виждаш, какви неестествени действия предизвиква излишното вълнение. Няма да говоря с теб по телефона. Моля те успокой се. Стани от бюрото и излез на чист въздух в горичката до дома ти».
В слушалката се чу сугнал. Аз я положих върху поставката на телефона.
«Ама че работа, — помислих аз, — така се разълнувах. Интересно дали наистина Анастасия ми говореше или от вълнение ми се пристори? Наистина трябва да изляза на чист въздух и да се успокоя».