Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Пенисът му беше толкова дълъг и твърд, че тя потръпна при мисълта за болката, която щеше да преживее, но закопня този грамаден член да я прониже. Той беше горещ като печка, в която бумти огън, и определено я възпламеняваше. Искаше да обвие крак около неговия, да се отърка в тялото му, докато не получи удоволствието, което той й отказваше.
Не го направи. Имаше си гордост. Държеше на тази гордост.
— Готова ли си да платиш цената ми? — прошепна в ухото й Гейбриъл.
Въпросът, начинът, по който страстта помежду им беше сведена до сделка, й беше омразен.
Но той не дочака отговора й. Вместо това се намести между краката й. Мадлин почувства горещото доказателство за страстта му.
Наблюдаваше го.
Наблюдаваше я.
Той бавно влезе в нея, маслото улесняваше проникването му. Влезе, но не достатъчно. Преди четири години тя беше девица. С всеки сантиметър, който Гейбриъл вкарваше в нея, тя чувстваше липсата си на опит, въздържанието си. Започна да трепери, когато навлизането му почти се превърна в болка, но и удоволствието не беше далеч. Усещането беше сложно, интимно, чувствено. Щеше й се да заплаче, но той я гледаше с напрегнато предизвикателство, което хем я плашеше, хем я възбуждаше. Вместо това Мадлин се втренчи в него и видя изписани по лицето му жизненост, сладострастие, удоволствие. Стисна го, сякаш ако го държеше здраво, болката щеше да отшуми — когато в действителност беше точно обратното.
Мълчанието помежду им беше дълбоко. В този момент всяка вражда бе забравена и в света съществуваха само Гейбриъл и Мадлин. Той най-накрая я изпълни докрай и обладанието се превърна в сливане. Тя плъзна крак нагоре по чаршафа и повдигна коляното си, мъчейки се да намери облекчение. Разлюля хълбоци и той потъна още по-дълбоко в нея, когато тя си мислеше, че не може да има по-дълбоко.
С ослепителна хищническа усмивка той се отдръпна на няколко сантиметра. После отново се потопи в нея. Плътта й се разтягаше и гореше, но само малко и наистина нямаше значение. Забеляза обаче какви чувства предизвиква у нея Гейбриъл, когато я прегръща с ръце и поглед. Сякаш я обичаше. Движенията помежду им станаха координирани, като че ли танцуваха на музика, която единствено те чуваха. Тя повдигна хълбоци, за да посреща тласъците му. Обви единия си крак около кръста му. Другият остана да лежи на чаршафа.
Беше й… хубаво. С Гейбриъл й беше хубаво. Масажът я беше подготвил за докосването му. С насмешлива увереност той беше възпламенил у нея буйна страст, която бе обхванала цялото й същество. Сега се движеха заедно и се задъхваха, слени в една плът.
Щеше й се да стене и скимти. Но не. Някакъв останал в нея разум й каза „не“. Чуеше ли звуците, Гейбриъл щеше да разбере, че тя не може да се контролира. Не можеше да му поднесе на тепсия този триумф.
Когато осъзна, че Мадлин още му се съпротивлява, Гейбриъл протегна ръка между телата. Той отвори с пръсти входа към тялото й и така я нагласи, че пенисът му да се трие в най-интимната й сърцевина.
Още при първия му тласък тя изстена.
Беше загубила тази битка. Която беше и последната битка.
— Да, точно така. — Гласът му беше разкошен, топъл, изпълнен с невероятна сексуалност. — Не го крий, мила моя. Кажи ми колко ти харесва.
Лицето й, гърдите й — Мадлин цялата се обля в руменина. Дълбоко в нея страстта се промени, превърна се в нещо по-силно от обикновено желание. Дива тръпка пробягна през тялото й.
Жаждата й за него се усили и тя учести движенията си. Ноктите й се забиваха в кожата му. Мадлин се концентрира върху тласъците му, които бяха станали бързи и толкова силни, че я повдигаха, водейки я неотклонно към върха… още малко… и щеше…
Необяснимо защо, Гейбриъл забави ритъма.
Тя му даде знак да побърза.
Той спря. Той спря!
— Не! — изстена тя, зашеметена, невярваща. — Не спирай сега!
Но Гейбриъл упорито не помръдваше.
— Не е нужно да го правиш.
— Какво? — Тя го виждаше като през мъгла и почти не го чуваше. Преследването на върха я държеше в оковите си — връх, от който я деляха само на няколко крачки. Няколко негови тласъка… Тя изкусително врътна задничето си.
— Не е нужно да го правиш — повтори той. — Лицето му бе близо до нейното. Гледаше я право в очите. Гласът му беше дълбок и сериозен: — Ще имаш тиарата независимо от решението си. Ако желаеш да престана, ще престана.
В нейното състояние на възбуда й бе нужно известно време, докато проумее думите му. Манипулациите му.
Щял да престане? Сега? Щяла да има тиарата независимо дали ще му отдаде тялото си или не?