Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
„През нощта съседите ни от планетите на Кентавър биха могли да наблюдават същите съзвездия, които наблюдаваме и ние — Голямата мечка, Орион, Южния кръст… Но в Касиопея виждат не пет ясни звезди като нас, а шест. Шестата и най-ясната е нашето Слънце.“ В книгата си Доул първо определя условията за живот от физическа, биологическа и астрономическа гледна точка. След това той пристъпва към задачата „да изясни кои звезди могат да имат планетни системи, обитавани от човешки същества…“ След редица разсъждения той създава собствено уравнение, определящо възможността за поява на обитаеми планети:
Nhp = N8 Рр Pi Pd Pm Ре Pb Pr Pα Pl
Отделните членове на уравнението означават:
N8 е броят на звездите, които имат необходимата маса 0,35 до 1,43 от материята на нашето Слънце;
Рр е вероятността за съществуване на планети около звездата;
Pi е вероятността да има подходящ ъгъл на екватора към траекторията на планетата, който е 0,65 до 1,35 от стойността на земния ъгъл;
Pd е вероятността за съществуване поне на една планета с екосфера;
Pμ е вероятността планетата да има подходяща маса, т.е. 0,4 до 2,35 от масата на Земята;
Ре е възможността за малък екстремум на траекторията на планетата около звездата, като максимумът е приблизително 0,2;
Pβ е вероятността присъствието на втората звезда в системата да не изключва обитаемостта на планетата (както е известно, ако една планета се движи около двойна звезда, условие за нейната обитаемост е приблизително еднаквото количество получавана топлина, което означава, че планетата трябва да се върти на еднакви разстояния от двата източника на енергия); Рк е вероятността за умерено бързо въртене на планетата; Pα е вероятността планетата да е на подходяща възраст; Pl е вероятността да са изпълнени всички астрономически условия и на планетата да е възникнал живот.
Сега нека разгледаме отделните условия. Според спектралните класове различаваме седем вида звезди. Най-големите са 32 пъти по-големи от Слънцето, най малките са около една пета от него. Планетни система могат да възникват при звездите, които са в интервала 0,35 до 1,43 от масата на Слънцето. На това изискване отговарят звездите от три класа:
Клас F има маса средно 1,25, а в нашия Млечен път тези звезди са 2,905 процента;
Клас С, към който спада и Слънцето, има средна маса 0,9 и е представен от 7,315 процента;
Клас К, който има средна маса 0,6, е най-многоброен — 15,09 процента. Значи повече от четвърт от звездите на нашата Галактика биха могли да имат планетни системи. Доул е напълно сигурен, че около другите звезди има планети, затова записва числот 1,00. Средният наклон на екватора към траекторията на планетите в нашата Слънчева система е в тези граници. При по-подробни изчисления американският учен решава да впише в уравнението цифрата 0,81. Вероятността за съществуване на екосфера около планетите е — отново според опита от най-близките планети — около 0,63. Подходящата маса е по-рядко срещана — 0,19. Обратно, малкият ексцентрицитет на орбитата е нещо обикновенно — 0,94. Авторитетите, на кото се позовава Доул, твърдят, че при трите избрани спектрални класа таекториите на планетите окло двойните и тройните звезди са приемливи. Затова той отново вписва в уравнението 1,00. Въртенето на планетите също би трябвало да бъде приемливо — 0,9 Подходящата възраст на планетите е спорна — от 0,0 до 0,7. С оглед на това, че най-старите минерали на Земята според най-новите изследвания са на около 4,5 милиарда години, Доул смята астрономическите условия, след които следва зараждане на живота, за приемливи — 1,00 Чрез по-нататъшния анализ и изчисления Доул стига до заключението, че всяка звезда с размери 0,9 до 1,02 от масата на Слънцето има приблизително 5,4 на сто шанс около нея да се появи обитаема планета. Значи всяка осемнайсета звезда от тази категория изпълнява даденото условие! От това електронноизчислителните машини в Санта Моника стигнаха до следните заключения: На 2480 кубически парсека се пада една обитаема планета. Понеже нашият Млечен път представлява приблизително 1,6 билиона кубически парсека, в тази система би трябвало да има 645 обитаеми планети. На разстояние до сто светлинни години от Слънцето може да има около 50 обитаеми планети. На разстояние максимум 27,2 светлинни години се пада една планета; две — на разстояние до 34,2; на разстояние до 46,5 — пет; на разстояние до 58,5 — десет. Средната отдалеченост между звездите в Галактиката е 4 светлинни години, а между звездите с обитаеми планети — 24 светлинни години. От стоте най-близки звезди на разстояние до 22 светлинни години може да има приблизително 43 обитаеми планети. Но 15 от тези кандидати са толкова малки звезди, че обитаемите планети би трябвало да имат достатъчно големи спътници. Най-вероятните дарители на живот в близост до нас са следните 11 звезди:
Разстояние в св. г.ВероятностАлфа Кентавър А4,30,054Алфа Кентавър Б4,30,057система алфа Кентавърцялата система0,107Епсилон Еридан10,80,033Тау Кит12,20,03670 Змия А17,30,057Ета Касиоея A18,00,057Сигма Дракон18,00,03636 Дракон А18,20,02336 Дракон В18,20,020система Дракон 36цялата система0,042HR7703 A18,60,020Делта Паун19,20,057 82Еридан20,90,057HR 883221,40,011