Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Д-р Й. Н. Парийски от Пулково прави анализ на изследванията на тези два обекта. Двата следващи доклада също разглеждат търсенето на изкуствени източници — д-р В. И. Слиш от института „Щернберг“ и д-р Л. И. Гудзенко и д-р Б. И. Пановкин от Физическия институт „И. Н. Лебедев“ при АН СССР в Москва.
Денят завършва с дискусия. Тя е дълга, бурна, тясно специална… Говори се за различни начини за радиовръзка с извънземни цивилизации предимно от висш тип, които се намират на големи разстояния от нас…
„Колко изкуствени източника може да има в нашата Галактика? — пита Д. И. Гиндилис. Нека само условно да си представим, че в Галактиката има хиляда цивилизации от втория тип. Наистина ли е необходимо всяка от тях да има контакт с цялата Галактика, за да дублира работата на другите предаватели? Може би за предаване на информацията отговаря само една цивилизация, а останалите предават само повиквания. А може би всяка суперцивилизация изпраща сигнали само в определена област на Галактиката и само една от тях — най-силната — поддържа контакт с други галактики… Подобна възможност не може да се изключи априорно, което най-добре показва, че при хипотезите за количеството на изкуствените източници трябва да сме изключително внимателни.“
Амбарцумян смята, че развитите същества изпращат предимно „повиквания, а едва след това предават информация. Напълно вероятно е да си представим, че като повикване могат да бъдат изпращани сигнали от един тип, а подробните информации да се изпращат със сигнали от друг тип“.
Кардашов приключва дебатите: „По време на дискусията мненията се разделиха. Едни смятат, че първият етап на търсене трябва да изучава въпроса за съществуването на суперцивилизации, способни да предават непрекъснато, по същия начин и в широк диапазон на вълните. Другите предпазливо предлагат да търсим цивилизации, чието техническо равнище, общо взето, е близко до Земята. Затова техните предавания трябва да са насочени с тесен диапазон и предавателят да работи във всяко направление кратко време. Бих искал още веднъж да подчертая, че в резултат на различната възраст на звездите, която се изчислява на милиарди години, бихме могли да се срещнем преди всичко със суперцивилизации. Отсъствието на суперцивилизации ще покаже изключително малката вероятност или някакви принципни граници на развитието, което по своему снижава шансовете за успех при търсене на цивилизации от нашия тип …“
На третия ден забележително предложение прави д-р С. Е. Хайкин от Пулково. Той дели цивилизациите само на два типа: висши (А) и низши (Б). Според него Земята би трябвало не само да търси послания на разумни космически същества, но и сама да изпраща свой постоянен призивен сигнал. За цивилизациите А този сигнал трябва да бъде знак, че ние сме достигнали такава степен на развитие, че сме способни да разменяме с тях познания на определено равнище. Същевременно той подчертава, че „планомерната работа в областта на радиовръзката с извънземни цивилизации трябва да се организира като дългосрочна систематична дейност на много поколения“.
Д-р Г. М. Товмасян от Бюракан, проф. Троицки и акад. Котелников поясняват някои радиоастрономически аспекти на търсенето на чужди същества. Котелников смята, че „ако цивилизациите са на малко по-високо от нашето равнище — да предположим с няколко десетки години — и ако предават радиосигнали, ние сме способни да ги регистрираме на разстояние 500 до 1000 светлинна години…“ За десет години можем да изследваме 264 хиляди звезди. Тази цифра приближава до предполагаемия брой звезди с планетни системи.
Сифоров проучва възможностите за анализ на изкуствените сигнали. Подозрителните обекти трябва да се изучават с помощта на специални точно насочени антени. Д-р М. А. Смирнова и проф. Н. Л. Кайдановски от Централната астрономическа обсерватория на АН на СССР в Пулково се занимават с параметрите на радиотелескопите, необходими за търсене на извънземни цивилизации. По време на следобедната дискусия Амбарцумян обръща внимание върху деликатността на критериите за изкуствени сигнали. Излъчване, което на пръв поглед изглежда като послание на извънземни същества, може да бъде радиоизлъчване на някой неизвестен досега източник с естествен характер. Хайкин не е съгласен с него: „С помощта на днешните кибернетични машини можем съвсем точно да разпознаем изготвените сигнали и да ги разшифроваме“. Съще-временно той предполага, че чуждите интелигентни същества могат да предават не само радиовълни, но могат да използуват гравитационните вълни и други неизвестни за нас средства. Троицки и Котелников смятат, че сегашните усилия и средства на радиоастрономията се различават донякъде от изискванията за търсене на извънземни цивилизации. „Търсенето на чужди планети — казва Котелников — определно изисква специални устройства и обмислени наблюдения“. Същевременно той подкрепя идеята за изпращане на сигнали. На 24 май сутринта д-р А.В. Гладков, математик от Новосибирск, говори за космическата лингвистика. Той смята, че най-добра подготовка за разговор с извънземни същества ще бъде не създаването на особена космическа „лингвистика“, а „разработването на обща теория на езика, възникващ и развиващ се независимо от проблема за извънземните цивилизации“. Започва обсъждането на заключителния документ. „Установяването на контакт с извънземни цивилизации ще има важно значение за познанието, философията и обществената практика на човечеството — формулират мнението си участниците в Бюраканското обсъждане. — До неотдавна тази задача бе технически невъзможна. Но в днешно време съществуват предпоставки за организиране на изследвания и експерименти, водещи към установяване на връзка с технически развити извънземни цивилизации при помощта на електромагнитни вълни…“ За такава връзка най-подходяща е областта на сантиметровите и дециметровите вълни. Освен тези непосредствени задачи за търсене комюникето обръща внимание върху необходимостта да се организира интензивно изследване и в някои теоретични области. Желателно е в научните институции — по-конкретно в института „Щернберг“ в Пулково, в Бюраканската обсерватория, в Радиофизичния институт в Горки, в секретния институт, скрит под номера на пощенска кутия 2427, в Новосибирск, в московския факултет по математика и механика — да се създадат специални сектори и групи, предназначени за разработване на проблемите на извънземните цивилизации.