Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— О, ние почти бяхме загубили надеждата да ви видим! — с тона на мама или Уна Алкънбери.
Настаниха ни в бунгало за прислугата, което ме устройваше, тъй като нямаше опасност да се сблъскам с Марк в коридорите, но като влязох, мнението ми се промени: боядисано е в отровно зелено, има единични легла с дунапренови матраци и метални табли над главата — силен контраст с последния път, когато бях тук, настанена в прекрасна хотелоподобна стая със самостоятелна баня.
— Типично за Ребека — изръмжа Шарън. — Единаците са втора категория хора. Да не го забравят.
Закъсняхме за вечеря и се чувствахме като две долнопробни разведени жени заради набързо положения грим. Трапезарията беше все така смайващо величествена, каквато я помнех — с огромна камина, разположена в специален кът от едната страна и двайсет човека, насядали около старинна маса за хранене, осветена от сребърни свещници и украсена с гирлянди от свежи цветя.
Начело на масата седеше Марк, настанен между Ребека и Луиз Бартън-Фостър и напълно погълнат от разговор.
Ребека сякаш не забеляза влизането ни. Стояхме неловко прави и се взирахме в масата, докато Джайлс Бенуик не измуча:
— Бриджет! Насам!
Мястото ми беше между Джайлс и Магдиния Джереми, който сякаш беше забравил, че някога съм ходила с Марк Дарси и започна разговора с:
— Е! Дарси явно е много хлътнал по приятелката ти Ребека. Забавно е, защото имаше една малка, Хедър Не-помня-второто-й-име, приятелка на Барки Томпсън, която беше хвърлила око на стария мошеник.
Фактът, че Марк и Ребека седяха наблизо и можехме да се чуваме, сякаш съвсем бе убягнал от вниманието на Джереми, но не и от моето. Опитвах да се съсредоточа върху думите на Джереми, вместо да слушам техния разговор, който беше за някаква почивка на вила, която Ребека организираше през август в Тоскания заедно с Марк, както се подразбираше от само себе си, и на която всички, ама всички, трябвало да дойдат, с евентуалното изключение на Шарън и мен.
— Какво е това, Ребека? — изрева някакъв страшен досадник, когото бегло си спомнях от ските. Всички погледнаха към камината, над която се кипреше чисто новичък семеен герб, върху който бе изписано мотото „Per determinam at victoriam“. Присъствието на герба изглеждаше твърде странно, тъй като семейството на Ребека не принадлежи към аристокрацията, а е голяма клечка в търговията с недвижими имоти на фирмата „Найт, Франк и Рътли“.
— Per determinam at victoriam? — избоботи досадникът. — Чрез безскрупулност към победа. Това си е Ребека от глава до пети.
Избухна висок, бурен смях и двете с Шарън се спогледахме злорадо.
— Всъщност преводът е „Чрез решимост към успех“ — ледено го поправи Ребека. Погледнах към Марк, зад чиято ръка изчезваше бегла усмивка.
Преживях някак си вечерята, като слушах Джайлс много бавно да анализира жена си и се опитвах да държа мислите си настрани от Марковия край на масата, споделяйки познанията си от книгите по самопомощ.
Гледах с четири очи да си легна и да избягам от този мъчителен кошмар, но всички трябваше да се преместим в голямата зала да танцуваме.
Започнах да разглеждам колекцията от компактдискове, за да се отвлека от гледката на Ребека, която бавно въртеше Марк на дансинга, обвила ръце около врата му, с очи, хвърлящи тържествуващи погледи из стаята. Доповръща ми се, но нямаше да се издам.
— О, Бриджет, за Бога. Покажи малко здрав разум — рече Шарън, която разрови компактдисковете, махна „Исус и детето“ и пусна някакъв бесен кръчмарски рок. Отиде на дансинга, изтръгна Марк от Ребека и започна да танцува с него. Всъщност Марк беше доста забавен, като се смееше на опитите на Шарън да го води. Ребека имаше вид на погълнала тирамису и едва тогава проверила мастните му единици.
Внезапно Джайлс Бенуик ме сграбчи и започна диво да ме върти в ритъма на рока, така че се оказах размятана из стаята със залепена на лицето усмивка и тресяща се глава като парцалена кукла, която чукат.
След всичко това не можах да понеса да остана буквално нито секунда повече.
— Трябва да тръгвам — прошепнах на Джайлс.
— Знам — заговорнически откликна той. — Да те изпратя ли до бунгалото?
Успях да го разкарам и най-сетне се затътрих по чакъла към мрачните си покои, където се метнах с благодарност дори в това нелепо и неудобно легло. В този миг Марк вероятно си лягаше с Ребека. Щеше ми се да съм навсякъде другаде, само не и тук — на летния празник на ротарианците в Кетъринг, на сутрешната оперативка на „Пробуди се, Британийо“, в гимнастическата зала. Ама сама съм си виновна. Аз реших да дойда.