Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Подполковник Алексеева видя подполковник Кастило надвесен над нея, забеляза накъде е насочен погледът му, и покри гърдите си, гмурна се под водата и се опита да нагласи горнището.
Кастило чу стъпки.
— Трябва да ме научиш как го правиш, шефче — разсмя се Едгар Дешамп. — Скапваш самообладанието на затворника още преди да започнеш с въпросите!
Кастило се обърна, за да го погледне гневно, но Дешамп вече бе тръгнал към София, която седеше разплакана на тревата, притиснала мокрите кученца към себе си.
— Нали знаеш какво означава това, София? — попита я Дешамп толкова нежно, че Кастило се учуди.
Тя поклати глава, тъй като не разбра въпроса.
— В Щатите си имаме закон. Когато някое кученце е в беда и някой го спаси, то става негово.
— Наистина ли?
— Ти кое от двете спаси? — попита Дешамп.
София вдигна едното, без да се колебае.
— Малкото момиченце — отвърна тя. — Наричам я Марина.
— Сега вече Марина е твоя — заяви Дешамп. — Нали разбираш, че отсега нататък ти ще се грижиш за храната й. Ще се справиш ли?
София закима доволно.
„От една страна, помисли си Кастило, Дешамп може и да е размислил, след като се изказа неподготвен и поиска едно от кученцата на Медхен. Как изобщо смяташе да се грижи за куче?“
„От друга страна, макар и доста невероятно, в гърдите на стария динозавър май бие човешко сърце.“
Дешамп нежно пое другото кученце, последното, от София и тръгна към Кастило.
Сякаш бе прочел мислите на Чарли.
— Познай кой е добър и кой лош в нашия занаят, шефче. Човекът, който подарява кученце на детето, или мръсникът, който смъкна сутиена на леличката и показа на цял свят циците й?
Подаде кученцето на Кастило. Той го пое, поклати глава, но така и не отвърна, след което насочи вниманието си към басейна.
Подполковник Алексеева бе доплувала до плиткия край и газеше през водата. С едната ръка се опитваше да задържи банския.
Полегналият на плочките до басейна Макс вдигна любопитно поглед.
Светлана профуча покрай него и той изтръска водата от козината си. А фландърските бувиета задържат удивително много вода.
Светлана скочи настрани и долната част на банския се плъзна надолу, разкривайки апетитно дупе, което засенчи всички други, които Кастило бе виждал.
Тя задърпа долнището, но въпреки това успя да продължи с вдигната глава към вратата на къщата.
Кастило усети тръпка.
„Спокойно, момче!“
„Ако някога е имало недосегаема за теб жена, то в момента дългите й крака я отвеждат далече от теб.“
VII
(Едно)
Полковник Дмитрий Березовски бе първият от руснаците, който се показа. Беше в широки боксерки, трикотажна тениска с логото на „Ралф Лорън“ и гумени сандали, метнал кърпа на врата си.
Кастило бе застанал пред скарата и обръщаше пържолите, но забеляза, че София, притиснала кученцето към себе си, хукна към баща си очевидно за да се похвали, че животинчето вече е нейно.
Березовски, без да забави крачка, вдигна ръка, за да й покаже, че няма време за разговори. Свали тениската и кърпата и навлезе в плиткия край на басейна, запристъпва към дълбокия край, за да прецени дълбочината, отпусна се по корем и заплува към далечния край с високо вдигната глава. Там спря, улови се за ръба за няколко секунди, след това се обърна по гръб към плиткото, и този път вдигнал глава. Изправи се и излезе от водата.
Кастило забеляза, че е успял да преплува две дължини, без да си намокри косата.
Руснакът вдигна кърпата и започна да се бърше, докато София обясняваше какво се бе случило. Опита се да му подаде кучето.
След като той най-сетне се изсуши, нави кърпата, стисна я между коленете си, облече отново тениската, метна кърпата на врата си и пое кученцето.
Погледна замислено към Кастило.
„Сега се чуди какво сме намислили“, помисли си Чарли.
„В неговото положение бих се питал същото.“
„Сигурно вече не знае дали бягството му е било достатъчно добре обмислен ход.“
Кастило се обърна към скарата, набоде огромно парче месо — точно каквито ги сервираха в Ню Йорк — вдигна го над главата си и даде знак на Березовски да отиде при него.
Все още с кученцето в ръка, Березовски тръгна към него, последван от София.
— Моята София ми казва, че кученцето й е подарък — заяви той вместо въпрос.
— И сега иска да й го опека на скарата — рече Чарли.
— Не! — писна детето през смях.
Березовски й върна животинчето.
— Защо? — попита простичко той.