Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Тя погледна дъщеря си и се усмихна.
— Добре — съгласи се тя.
— Купете достатъчно дрехи за три дни — нареди Кастило. — Плюс няколко бански.
— Бански ли? — ахна Светлана.
— Това е петзвезден затвор, подполковник. Имаме плувен басейн. Предполагам, че храната ще ви хареса, а тя ще бъде готова, когато госпожа Березовски и агент Бритън се върнат.
Тя не отговори.
— Както искате, подполковник — сви рамене Кастило. — Ако искате, използвайте басейна, ако не искате, недейте. Ако искате, си облечете бански, ако не искате, недейте. Вие решавате.
— Спалните са три — по-точно казано, приличат на апартаменти — на втория етаж, Том — обърна се той към Березовски и посочи една от затворените врати. — Средната е моята, има си кабинет, в който ще провеждам моята част от разпитите. Другите две са без кабинети. Настанете се в които ви харесват. Вечерно време вратите ви ще бъдат заключвани, а в коридора ще остава човек, за да сме сигурни, че не ходите насън. И на алеята отвън ще има човек, за да е сигурен, че никой няма да отваря — или да се измъква — през прозорците. Това няма да е кой знае какъв проблем, тъй като единствено глупаците спят на отворени прозорци в Аржентина през лятото. Накратко, полковник — продължи Кастило, за да стане ясно, че говори на Березовски, не на Светлана, — ще положа всички възможни усилия отношенията ни да бъдат напълно делови и да имате всички необходими удобства, докато сте тук.
— А колко време ще бъдем тук? — попита Светлана.
Кастило не й обърна никакво внимание.
— Удобствата са нещо относително, разбира се, зависят от доброто ви поведение. Другата възможност е да ви затворим в гаражите, където няма климатици, или пък да ви доставим пред вратата на руското посолство на „Родригес Пеня“.
— Попитах колко време ще бъдем тук — повиши глас Светлана.
Кастило се обърна към нея.
— Докато си изработите сумата, която похарчих, за да ви докарам тук, плюс двата милиона долара, за които стана въпрос.
— И колко време, според теб, ще отнеме цялата процедура? — продължи да настоява тя.
— Сега ще ви помоля да ме извините, оставям ви с господин Дарби и господин Дешамп. Докато преглеждат багажа ви, ние с господин Дейвидсън ще поплуваме преди вечеря.
Пет минути по-късно, докато отиваше към навеса, икономката спря Кастило — вече по бански. Държеше в ръка бански.
— За горката chica16, ако не възразявате. На Хуанита е. Вече дадох един на другата госпожа.
Кастило реши, че Хуанита е или умалителното за прислужницата, или едно от децата на икономката. Може би дори на някое от внучетата й.
— Много мило — рече Кастило. — Защо не дойдеш с мен, за да й помогнеш да се преоблече?
Когато Кастило, последван от жената, влезе в навеса, Боб Кенсингтън бе седнал пред сателитното радио и уред, който можеше да принтира, сканира, праща и получава съобщения. Кенсингтън подаваше на машината паспортите, личните карти и шофьорските книжки, които бяха взели от руснаците.
Кенсингтън изтъкна очевидното:
— Това противно нещо е адски бавно — трябва му цяла вечност, за да сканира.
— Милър не може да пусне информацията на Форт Мийд, докато не я получи. Действай, сержант Кенсингтън.
— Слушам, господине — отвърна той и се провикна. — Урааа!
Кастило се разсмя. Викът „Ура!“ обикновено показваше ентусиазма на американските рейнджъри да свършат някоя трудна задача.
Повечето кадри от Специалните части — и почти всички от Делта Форс — бяха на мнение, че е много смешно.
— Изключителният ти ентусиазъм, сержант, ти извоюва повишение. Вече си официално експерт по секретните документи.
— Трябваше да се сетя, че ще стане така. Къде е гордостта на морската пехота, когато ми трябва най-много?
— Лестър пристига утре сутринта. Само че няма да му прехвърляш тази работа. По-късно ще получим важни неща, не искам нещо да се изгуби.
Кенсингтън кимна с разбиране. Сканира две страници от паспорта на Светлана, след това използва флаш памет, за да прехвърли информацията през сателита. Устройството изпиука. Преди да успее да отвори паспорта и да повтори процеса, устройството изпиука втори път и зноен женски глас обяви: „Готов си, приятел. Пусни ми го пак! Направо не мога да се наситя!“
Кастило изви вежда.
— Това сигурно означава, че файлът е бил получен и машината е готова за нов, нали?
— Точно така, господине — отвърна Кенсингтън, леко смутен.
— Чий е гласът?
— Поиграх си малко с чиповете за гласово разпознаване — усмихна се Боб. — Вече мога да накарам всеки да каже каквото пожелаеш.
Кастило се обърна, за да види какво мисли София за сексапилния женски глас. Забеляза, че тя се опитва срамежливо и любезно да обясни на прислужницата на английски, че предпочита да изчака, докато майка й се върне, преди да приеме банския.
16
Chica (исп.) — Момиченце. — Бел.прев.