Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Кастило погледна към Джак Бритън.
— Искаш да кажеш според твоя Шерлок Холмс, нали?
— Доколкото ми е известно, другият е мъртъв — отвърна напълно сериозно Сандра и продължи: — Чарли, не ми се иска да си завирам гагата там, където не й е мястото, но съм готова да помогна с каквото прецениш, не ме гледай, че съм учителка.
Джак Бритън се намеси.
— Червената шапчица…
— Гащи — поправи го автоматично Кастило. — Червени гащи.
— Много съм любопитен да разбера откъде идва — надигна глас Сандра Бритън.
— Тя не знае, че Сандра е преподавателка — довърши Джак Бритън.
Сандра отново се намеси.
— Може и да не успея да я тръшна, ако се стигне до карате, но ми се носи славата, че леденият ми поглед е в състояние да накара цяла зала да млъкне.
— Джак, Държавният департамент издаде ли ти дипломатически паспорт?
— От посолството ни ги връчиха в мига, в който влязохме. Дори не знам за какво ми е.
— Означава, че си дипломат — обясни Кастило. — Това пък означава, че никой няма право да те претърсва или арестува, защото носиш незаконно оръжие.
— Наистина ли? — ухили се Сандра. — Кога ще си получа пищова?
— А ти знаеш ли как се използва?
— Шерлок ме научи по време на медения месец.
— Сигурна ли си, че искаш да участваш?
— Нали каза, че може да има връзка между всичко, което става. А това включва надупчената ни нова кола и съсипаната къща. Разбира се, че искам да участвам.
— Поздравления, госпожо Бритън — заяви официално Кастило. — Вече сте член на Звеното за организационен анализ. Щом намеря свободна минутка, ще звънна на Агнес Форбисън, за да ви включи във ведомостта.
— Ама ти сериозно ли говориш? — ахна изненаданият Джак Бритън.
— Ще цитирам благоверната ти: „Да, мама ти стара.“
Кастило бе решил, че присъствието на Сандра Бритън е напълно навременно.
Освен това забеляза, че нито Дарби, нито Сантини бяха изрекли и дума, не бяха попитали нищо.
„Може би защото разказът ми беше подробен и изчерпателен и включих всичко, което трябваше да се каже.“
„Просто не се налага да задават въпроси.“
„Не, вероятно си траят, защото не са доволни от нещо и се питат кога най-тактично да пратят шефа да върви на майната си.“
Когато Кастило тръгна към навеса заедно със семейство Бритън, Алекс Дарби и Тони Сантини, на верандата се бяха настанили Алфредо Мунц, Едгар Дешамп и Джак Дейвидсън. Мунц стискаше в ръка бутилка кока-кола, Дешамп и Дейвидсън надигаха бирени бутилки.
— Кенсингтън? — попита Кастило.
— С гостите — отвърна Дешамп и посочи с палец към навеса.
— Всички ли сте наясно какво става? — попита Кастило.
— Шефче, това ли е моментът, в който питаш: „Да имате въпроси?“ — обади се Дешамп.
Кастило сви рамене.
— Добре, да имате въпроси?
— Чарли — заговори Дарби, — нали си наясно, че съществува американска правителствена агенция, чиято цел е не само да спипа лошите — и момчета, и момичета — когато решат да преминат на наша страна, ами си има подходящи места, на които да ги настани, за да могат да се справят с тях при нужда? Знаеш, нали? Нарича се ЦРУ.
— Май съм ги чувал.
— Та като казах това — продължи Дарби, — след като изведе безпроблемно семейство Березовски от Европа, където със сигурност са щели да ги спипат или СВР, или ФСБ, които следят хората им да не стават предатели…
— Защо просто не вдигна телефона — прекъсна го Кастило, — и не звънна в Ленгли с молба да изпратят самолет, който да ни освободи от присъствието на гостите ни?
— Да — кимна Дарби. — Защо не го направиш?
— Радвам се, че повдигна този въпрос, Алекс. Напомня ми за нещо, което забравих да свърша. Алекс, ако случайно провеждаш приятелски разговор с госпожица Елинор Дилуърт във Виена, нямаш никаква представа къде се намирам, освен това никога през живота си не си чувал за Березовски и сие.
— Какво? — попита Дарби.
— Нищо не съм казвал — обади се Дешамп.
— За кое? — учуди се Дарби.
— Госпожица Дилуърт не е голяма почитателка на любимия ни лидер — уточни Дешамп.
— Вашият лидер. Аз работя за Ленгли.
— Не, Алекс — отвърна Чарли. — Не е вярно. Посланик Монтвейл информира директора на Централното разузнаване, по нареждане на президента, че ЦРУ е длъжно да ми предостави всички ресурси, включително и хора, от които се нуждая. А ти си ми крайно необходим. Няма да споменаваш пред ЦРУ или когото и да било, че си прехвърлен. Това е заповед, строго секретна информация по заповед на президента, както и онова, което казах за жената от Виена. Разбрахме ли се, Алекс?
Дарби пребледня.