Владетелката на замъка
- Автор: Холт Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелката на замъка». Краткое содержание книги:
Когато стъпва в студения замък Мелин и се сблъсква с мрачния му господар Конън и неговата своенравна дъщеря, тя още не знае, че скоро ще срещне и сянката на Владетелката на замъка; че ще последва Конън в тъмната страна на любовта; и че накрая…
Ние ще танцуваме тук, а господарите — в голямата зала — рече ми Дейзи. Питах се на кой от двата бала ми беше мястото — май нито на единия, нито на другия.
— Бога ми! — възкликна Дейзи. — Как шъ издържа още цял ден. Миналата Коледа не празнувахме много-много, щот нали бяхме в траур зарад госпожата. Ама ний слугите пак си прекарахме добре — пийнахме си джин и бира, хапнахме си свинско и овнешко, че и свински суджук. Че то къв празник е без свински суджук!
Дразнещ аромат на печено изпълваше цялата околност. Тапърти, Били Трихей и конярите току се приближаваха до вратата на кухнята само да подушат апетитната миризма. И г-жа Тапърти бе дошла, за да помага. А обикновено спокойната и изпълнена с достойнство г-жа Полгри изобщо не приличаше на себе си. Щъкаше нагоре-надолу, разгорещена, със зачервено лице, бъркаше, месеше и точеше традиционните коледни баници.
Призоваха ме и мен да помагам.
— Я хвърляйте по едно око на таз тенджера, госпойце, и кат заври, веднага обаждайте. — Възбудата на г-жа Полгри растеше и заедно с това диалектът й ставаше все по-неразбираем. Смисълът на голяма част от бодрите закачки, които се разменяха в кухнята, остана скрит за мен.
Усмихвах се пред огромната купчина златисто-кафяви коледни банички, току-що излезли от фурната и ухаещи на месо, лук и подправки. Точно в този миг в кухнята влетя Кити с вика:
— Госпожо, дойдоа коледарите.
— Че к’во чакаш, ма, глупачке, що не ги покани — извика г-жа Полгри, съвсем забравила за достолепието си, и изтри потта от челото си. — Не знайш ли, че няма да имаш късмет, кат ги караш да стоят вънка?
Тръгнах подир нея към преддверието, където ни очакваше развеселена група селски моми и ергени, които пееха традиционна коледна песен. Всички подехме мелодията.
Тогава водачът на групата запя:
Г-жа Полгри махна на Дейзи и Кити, които хукнаха да донесат почерпка за коледарите.
Момичетата им наляха джин, вино от боровинки и глухарчета и натикаха в ръцете им благоуханни банички с месо и риба. Певците останаха много доволни.
Щом коледарите хапнаха и пийнаха, подадоха на г-жа Полгри огромна чаша, украсена със зеленина и червени панделки. Икономката тържествено пусна вътре няколко монети.
Като си тръгнаха, Дейзи рече:
— Чудя се дали шъ има и други сурвакари?
Тя си умря от удоволствие, като я попитах какви са тия сурвакари.
— Ама вий нищичко не знаете, госпойце. Сурвакарите ходят по къщята, пеят благопожелания, за да им дадат нещо за хапване и пийване.
Наистина не познавах добре тукашните коледни обичаи, ала горях от нетърпение да ги изуча.
— О, госпойце, съвсем ми изхвръкна от акъла — извика Дейзи. — Пристигна един колет за вас. Турих го горе в стаята ви, преди да дойдат коледарите, ма забравих да ви кажа. — Тя ме погледна с широко отворени очи, защото сигурно не й се сторих особено изненадана. — Ей такава голяма кутия, госпойце! Не ви ли се ще да я отворите веднага?
Сякаш се намирах в някакъв прекрасен сън. Щеше ми се завинаги да остана тук и да науча всички обичаи на това кътче от земята. Исках тук да бъде моят дом.
Отърсих се от мечтите. Искаш всичко да свърши като и приказките, Марти, рекох си аз, и ти да станеш господарка на Маунт Мелин. Защо не си признаеш?
Качих се в стаята си и разтворих колета, изпратен ми от Филида.
Извадих шал от черна копринена, покрит с бродирани мотиви в зелено и кехлибар. Под него меко блестеше кехлибарен гребен в испански стил. Затъкнах го в косите си и обвих раменете си с шала. От огледалото ме гледаше екзотична красавица, която приличаше по-скоро на испанска танцьорка, отколкото на английска гувернантка.
В кутията имаше и още един пакет. Бързо го разтворих и пред мен се разстла една от роклите на Филида, която винаги ми бе харесвала. Бе ушита от плътна зелена коприна и цветът й хармонираше с мотивите на шала. Отвътре изпадна и писмо:
Скъпа Марти,
Как върви гувернантството? От последното ти писмо останах с впечатление, че не ти е чак толкова скучно. Май твойта Алвиън е истински кошмар. Сигурно е страшно разглезена. Отнасят ли се добре към теб? Дано не се чувстваш зле. Всъщност скоро не си ми писала и не знам как си. По-рано пишеше толкова забавни писма, но откак отиде в тоя замък, не си много общителна. Предполагам, че това място или ти харесва, или го ненавиждаш от дъното на душата си. Във всеки случай пиши ми!
Шалът и гребенът са коледен подарък за теб. Надявам се, че ще ти харесат, защото дълго ги избирах. Не са твърде фриволни, нали? Може би трябваше да ти изпратя вълнено бельо или някоя поучителна книга, ала чух, че леля Аделаид ти е изпратила подобни полезни вещи, така че няма да си в загуба. По писмата ти личи, че си гувернантка — само празни приказки и нищо съществено. Чудя се дали ще вечеряш с господарите на Коледа или пък ще бъдеш принцесата на слугинския бал. Смятам, че ще е първото. Няма начин да не те поканят — Коледа е в края на краищата. Ще вечеряш с господарите, дори и да стане така, че някой гост не се появи и те си кажат: „Я извикай гувернантката, че сме тринайсет“. Тъй че нашата Марти ще се нагласи със зелената рокля, новия шал и гребена, ще плени някой богаташ и ще заживее щастливо.