Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Побутнах леко чашата си.
— В градината беше тъмно, всички наблюдаваха Пренесте. Запалил си фитила от факлите и си хвърлил фишека встрани. Да стреляш с прашката едва ли ти е отнело повече от няколко мига. На светлината на факлите Пренесте е бил отлична мишена. Подбрал си добре момента. Фитилът горял незабележимо, докато ти си се прицелвал, и фишекът гръмнал в мига, когато си стрелял.
— Знаеш ли, Шалот — измърка злият негодник, — всички те смятахме за глупак с непохватните ти маниери и кривогледи очи — той прехапа ъгълчето на устната си. — Но ти не си глупак, нали? С острия си ум и способността да надушваш злините от теб би излязъл добър флорентинец — той въздъхна. — Но не и добър правник. Какви доказателства имаш?
— А, имам няколко — отвърнах. — Имам мотива — отмъщението срещу Албрици. Имаме несъмненото ти умение да стреляш с прашка. Както и факта, че ти си единственият оцелял.
Той сви рамене.
— Просто имах късмет. Всички слуги ме видяха да заминавам. Върнах се неочаквано и се наложи да убия убиеца, Джовани.
— Но дали господарят ти ще повярва? — подразних го аз. — Дали негово преосвещенство кардинал Джулио Медичи ще те подкрепи?
Това беше единственият път, когато видях следи от тревога по лицето на онзи злодей.
— Защо пък кардиналът? — дрезгаво попита той. Тонът му го издаде.
— Защото той ти е казал как е умрял баща ти. Той е уредил пътуването до Англия. Той ти е казал за изумруда, разбира се, за Матео и Пренесте — почуках по масата.
— Те двамата са били лични прислужници на Франческо и може би достатъчно проницателни, за да открият истината — отпих от чашата. — Несъмнено ти си видял, че Матео се опита да ме заговори на кораба, затова е трябвало да бъде убит. Пренесте те е заплашвал с друго. Беше убит, а после подпалиха стаята му. Смятахме, че е било заради някои дребни документи, но ти просто си искал да се убедиш, че не е записал някъде подозренията си.
Енрико леко плесна с ръце.
— Ти си опасен — каза той. — Не знаех, че дебелият Хенри ще изпрати специални хора, за да разследват убийството. Не исках да ви убия в Англия — продължи небрежно Енрико. — Прав си, мастър Шалот, много съм опитен с прашката. Ако исках, можех да ви убия, но желаех само да ви сплаша. Това се оказа доста трудно. Ти го доказа на дуела с онзи арогантен негодник Алесандро!
— Когато трябваше да си мълчиш! — прекъснах го тихо. — Защото спомена за един специфичен момент от дуела и господарят ми започна да се чуди дали зрението ти е толкова лошо, колкото твърдиш.
Енрико се усмихна, пъхна ръка в жакета и извади очилата си.
— Най-обикновено стъкло — той ги повдигна — Но ти придават безпомощен вид.
— Защо? — попитах.
— Какво защо, англичанино?
— Защо бяха убийствата?
— Когато те преследват, англичанино, и усещаш, че мрежата се затяга, какво можеш да направиш? Какво планираше Даунби за мен? Драматичен сблъсък в присъствието на Господаря на Осмината? Бог знае какво доказателство можеше да представите и какво щеше да ми се случи тогава! Арест, затвор, екзекуция. Или ако не това — позор и изгнание! Трябваше да го направя! — Очите на Енрико се разшириха. — Ти не си флорентинец, Шалот. Не разбираш какво е кръвно отмъщение. Око за око, зъб за зъб, живот за живот! — Лицето му стана сурово и сърцето ми спря, когато видях, че ръцете му отново се насочват под масата. — Те убиха баща ми, чичо ми. Взеха ме в дома си и използваха богатството ми. Ожениха ме за онази разгонена кучка! — Кожата на лицето му се изопна, цялото му тяло се тресеше от гняв. — Божичко, как ли са ми се присмивали зад гърба!
Енрико избърса пяната от устните си.
— Предупредих ги — той се усмихна странно. — Пратих совата, предвестник на гибел — усмихна ми се. — Успях напълно. Мислех, че ще я намерят мъртва в градината, но да влезе вътре и да умре… — лицето му помръкна. — Приех го като знак за Божието одобрение.
— Какво ще стане, ако грешиш? — попитах отчаяно, опитвайки се да спечеля време.
— В какъв смисъл?
— Ами ако Албрици не са убили баща ти? Ако е станал жертва на Медичите? Те са взели изумруда, а после са посели съмнения у теб, за да им помогнеш при унищожението на Албрици. Бил ли си в двореца на Медичите? На стената виси картина, изобразяваща кардинал Джулио като млад. На нея той носи изумруда, който лорд Франческо е дал на крал Хенри. Медичите са убили баща ти. Те са подкупили Пренесте, който сигурно ти е разказал подробностите от смъртоносното пътуване на баща ти до Рим. Защо иначе кардинал Джулио би обещал на Пренесте, че ще се погрижи за него? Знаеш ли — добавих за всеки случай, — че наемникът Джовани беше шпионин на Медичите?