Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Да приемем — каза той, чоплейки с пръст масата, — че кардиналът ми е представил доказателство — писмо, написано до него от баща ми преди много години, в което е изразявал страховете си от Албрици и техните амбиции. Да приемем, че кардиналът е имал списък с накитите и скъпоценните камъни, които баща ми е носел, когато са го убили и че кардиналът е доказал, че когато синьор Франческо Албрици е твърдял, че е бил другаде, всъщност се е криел в покрайнините на Рим. Да приемем, че съм видял това доказателство. Как би могло то да смрази сърцето ми и да пробуди пламенна страст към отмъщение! — Енрико се изправи и сложи лакти на облегалките на стола. Настроението му рязко се беше променило. — Но да предполагаш е едно, а да докажеш нещо е друго. Синьор Франческо беше застрелян с пушка.

— Глупости — отвърнах. — И ти, и аз го знаем. Не е имало пушка. Това е било заблуда — целта е била да потвърди, че макар да си бил близо до Албрици, когато е бил убит, не може да си убиецът. Не е било възможно да носиш аркебуз. По дрехите и ръцете ти не е имало петна от барут. А и как би могъл бедният късоглед Енрико да даде фаталния изстрел?

Станах, взех прашката от средата на масата и опънах дебелия кожен шнур.

— Но, разбира се, не е имало нужда от пушка, нали? Сложил си тук куршум от аркебуз и си го изстрелял право в целта от сенките на онази уличка — показах му как. — Не съм опитен в тези неща, но с прашка може да се стреля по-точно, отколкото с пушка, а ефектът е също така унищожителен. Нали така Давид е убил Голиат? Не използват ли овчарчетата от Тоскана прашка, за да прогонват вълците, дори да ги убиват? Нали ти, мастър Енрико, известно време си живял при тях?

Енрико тихо се засмя.

— Ами гърмежът, чут при смъртта на Франческо? А смъртта на Пренесте и Матео?

Бръкнах в кесията си и извадих фишеците, които Бенджамин ми беше дал.

— Флорентинците обичат фишеци — казах му. — Видяхме деца да ги използват в градината на една кръчма.

Приближих се, запалих фитила на пламъка на свещта и пуснах бомбичката на пода. Няколко мига чувах само пращене, после тя избухна с гръм, който отекна в трапезарията.

— Използвал си една от тях — казах — в тясната уличка на Чийпсайд. Лорд Франческо вървял бавно покрай сергиите. Погледнал през рамо къде е спряла дъщеря му. Извикал те. Ти си запалил фитила и фишекът гръмнал. Лорд Франческо вдигнал поглед и ти си стрелял с прашката. На борда беше още по-лесно. Бомбичката избухнала, горкият Матео, който седял до релинга, бил бутнат в морето. В градината на вила Албрици всички очи бяха приковани върху Пренесте и глупавия му спектакъл. Бог знае дали той можеше да те разобличи, но ти не си искал да рискуваш.