Чашата на призраците

— Матилда — прошепна той, — бъди търпелива с нас засега — нищо не е такова, каквото изглежда.

През останалото време разговаряхме за скорошното пристигане на френските пратеници с техните кораби, за това, че трябваше да им се осигури разрешение за безопасно преминаване, скрепено с кралския печат, за предстоящото пътуване през Кент до Лондон и за датата на коронацията. Обядът завърши мрачно, тъй като двама от благородниците — мисля Уорик и Херефорд — възразиха срещу глъчката, вдигана от шутовете. Едуард отговори, че ако благородниците желаят да си тръгнат, могат да го сторят, което те и направиха, като се поклониха на краля и Изабела, но открито пренебрегнаха Гейвстън.

Накрая Изабела се върна в нашата стая, докато кралят остана в кралските покои, намиращи се до залата. Той настойчиво помоли Изабела да го посети, но тя се извини с изтощението си след дългото пътуване. Известно време седя на ръба на леглото, като решеше дългите си коси и тихичко си тананикаше под нос. Заех се усърдно с различни задачи. Нямах търпение да се уверя, че книгите и ценните ръкописи, които Изабела беше донесла със себе си, много от които посветени на медицината и на свойствата на билките, не са се изгубили.

— Матилда — обади се Изабела.

— Ваше величество?

Господарката ми се усмихна и потупа леглото до себе си.

— Ела. Трябва да свикна с тази титла — тя ми подаде гребена, обръщайки се леко, за да мога да пригладя косата й отзад. — Както трябва да свикна и с решимостта на съпруга ми да си отмъсти за всички обиди и да покаже, че е крал — тя хвърли поглед през рамо. — Това е radix malorum omnium35, Матилда, коренът на всички злини тук. Едуард е в много отношения момче, по-малко на години от мен. Бил е презиран и обиждан от собствения си баща и неговите благородници, а той никога не забравя.